Европейската комисия оповести мониторинговия доклад за България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Това е последният за мандата на тази комисия доклад за наблюдението на правосъдната ни система и борбата с корупцията.

От Европейската комисия обявиха, че преди да вземе окончателното решение за отпадане на механизма, Комисията надлежно ще разгледа заключението на Европейския съвет и на Европейския парламент.

Вижте повече от нашия кореспондент Десислава Апостолова

Докладът беше публикуван преди минути, това, което Европейската комисия казва за България е, че тя е постигнала и изпълнила ангажиментите, които е поела по Механизма за сътрудничество и проверка при влизането си в ЕС.

Според Жан-Клод Юнкер България е постигнала значителен напредък, значителен прогрес, което дава основание на ЕК за спиране на доклада. Но първо ще се посъветва с Европейския съвет и Европейския парламент. Това ще бъде само формална консултация, защото механизмът е създаден от ЕК и тя има правомощията да го прекрати. Най-вероятно това ще се случи.

Няма да спрат проверките за България. Страната трябва да създаде съвет, който да следи за изпълнението на всички поети ангажименти към Брюксел за съдебната реформа. Този съвет по-късно ще води и диалога за новия механизъм, който Брюксел ще създаде, който ще е свързан с всеобхватно наблюдение на спазването на правовата държава във всички 27 държави-членки на ЕС.

Публикуваме цялото съобщение на Европейската комисия:

Европейската комисия прие днес най-новия си доклад за предприетите от България действия за изпълнение на ангажиментите ѝ във връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в контекста на механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

В днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки, дадени от Комисията в доклада ѝ от януари 2017 г. В него със задоволство се отбелязва последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки.

Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на Комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с Комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България. Преди да вземе окончателно решение, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер каза: Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение.

От последния си доклад през ноември 2018 г. Комисията наблюдава консолидиране на правната и институционалната рамка, въведена през предходните години. За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет. Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с Комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.

В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, Комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.

Контекст

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) беше създаден при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. като преходна мярка за улесняване на продължаващите усилия на България да реформира съдебната си система и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност. Той представлява съвместен ангажимент на българската държава и на ЕС. В съответствие с решението за създаване на механизма и както беше подчертано от Съвета, прилагането на МСП ще приключи, когато всички показатели, приложими за България, бъдат изпълнени по задоволителен начин.

През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма. Тази перспектива даде по-ясна представа за значителния напредък, постигнат след присъединяването, а Комисията успя да формулира седемнайсет препоръки, чието изпълнение би било достатъчно, за да се сложи край на процеса по МСП. Прекратяването на МСП ще зависи от изпълнението на тези препоръки по необратим начин и от условието промените да не доведат до ясен обрат в хода на напредъка.

Оттогава Комисията извърши две оценки на напредъка по изпълнението на препоръките. В доклада от ноември 2017 г. Комисията заключи, че постигнатият напредък е значителен. Въпреки че Комисията все още не можеше да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен, тя поясни, че с непрекъсната политическа ангажираност и решимост за постигане на напредък в реформите България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.

През ноември 2018 г. Комисията приветства напредъка към бързо прекратяване на действието на МСП и стигна до заключението, че първият, вторият и шестият показател могат да се считат за временно изпълнени. По отношение на другите три показателя, свързани с продължаващата реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, все още бяха необходими допълнителни усилия, за да се осигури пълното изпълнение на препоръките от януари 2017 г. Съветът взе под внимание заключенията на Комисията и насърчи България да използва положителния импулс, за да консолидира напредъка по убедителен и необратим начин.

В днешния доклад се разглеждат предприетите от България действия след ноември 2018 г. В него се съдържа оценката на Комисията на това как българските органи са подходили към 17-те препоръки. Докладът се придружава от работен документ на службите, който съдържа подробен анализ на Комисията въз основа на постоянния диалог между българските органи и службите на Комисията. Преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на МСП за България, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.