Излезе нова книга, посветена за 110-годишната българо-японска дипломатическа сага. Книгата беше представена на симпозиум в Япония по повод трите юбилея тази година в официалния диалог София-Токио: 110 години от първите контакти, 80 от установяване на дипломатически отношения преди войната и 60 години от възстановяването им след нея.

Повечето от българите днес знаят, че имаме японистика на световно ниво и са въвлечени в японската културна традиция. А и в Япония имат силна българистика и познават и фолклора ни, и тракийската ни култура, киселото мляко, българската роза, Котоошу. Помнят още от 60-те години на миналия век Боян Радев Сан, шампион на Токийската олимпиада. Но знаете ли, че още през 1909-та Куни но Мия, прадядо на днешния император, е бил тук? Приет е с почести от цар Фердинанд и веднага след това Япония признава независимостта ни. А преди това един японски офицер от самурайски произход Сейго Ямадзава е официален наблюдател в генералния щаб на руските войски и участва в битката при Плевен за освобождението на България.

Какво наистина те изненада при огромното познание за Япония, което имаш?

Вера Стефанова - дипломат, японист: Факти, данни, личности, епизоди, които потвърждават, според мен, една проста истина, че между нас българите и японците има химия, която сработва.
доц. д-р Евгений Кандиларов - историк, японист: Многократно в различни изказвания, в различни публикации срещнахме факта, че японците гледат на българите и се появява този израз като японците на Балканите.

Ако напролет минете през Борисовата градина в София и между езерото с рибките и Цариградско шосе видите да цъфтят сакури - японски вишни, те са дарение още преди войната от Токийската на Софийската община. Останали са незасегнати от разрушенията във времето, както и българо-японският диалог.

Целият разговор с Вера Стефанова и Евгений Кандиларов пълен с неочаквани позитивни новини за нас българите: