НОВИНИ

Интервю с Борислав Джамбазов, заместник-главен прокурор на София, за работата по делата от значим обществен интерес

Делата, които бяха поети от сформираното през 2006 г. специализирано звено, бяха приключени и внесени в съда, каквато беше идеята на спецзвеното.

интервю борислав джамбазов заместник главен прокурор софия работата делата значим обществен интерес
bnt avatar logo
от БНТ
15:57, 19.12.2008
Чете се за: 09:54 мин.
У нас

Водещ Рени Николова: Г-н Джамбазов, първо да ви поздравя с наградата, която получихте - Прокурор на годината по класацията на българските журналисти в едно наистина много престижно състезание, което организира „Правен свят". Поздравявам ви за това.

Борислав Джамбазов: Благодаря. Това наистина беше една изненада за мене. Но съм благодарен, защото приемам тази оценка за работата не само моята работа, а на целия екип, с който работим, защото не е тайна, че макар и аз да се поемам като лице на множество дела на практика зад тези дела стои трудът на много хора - следователи, дознатели, полицейски служители, които за съжаление няма как да бъдат показани като хора, които са положили труда си, за да се постигне даден резултат по дадено дело.

Водеща: В тази връзка предполагам, че има с какво да се похвалите, като направим едно обобщение за работата на спец звеното в края на годината. Какво може да се отчете като резултати също така какво остана несвършено и къде претърпяхте неуспех?

Б. Джамбазов: Тук малко може би трябва да разграничим нещата, защото на практика делата, които бяха поети от сформираното през 2006 г. специализирано звено бяха приключени и внесени в съда, каквато беше идеята на спецзвеното. Тази идея се оказа благоприятна като формирование и като начин на разследване по тежки дела и беше пренесена върху новосформираните специализирани звена за разследване на злоупотреби с еврофондове. Знаете, че г-жа Маргарита Попова оглавява специализираното звено за разследване на еврофондове в Касационната прокуратура. В Гравската прокуратура беше сформирано аналогично звено, тъй като голяма част от делата са концентрирани в София в Градската или в Районната прокуратура, поради което продължихме идеята за такъв специализиран екип, който да разследва дела за злоупотреби с еврофондове.

Водеща: Да направим обобщение на най-значимите дела?

Б. Джамбазов: Общо взето всички дела, които бяха в специализираното звено в първото издание бяха и интересни и това беше идеята да бъдат дела, които са със значим обществен интерес, които имаха голям обществен отзвук. Може би тук трябва споменем ясно е, че делото „Топлофикация" беше най-тиражирано в медиите, но тук са също и делата, които са срещу шефа на държавния резерв, митнически служители, делото „Софийски имоти" не бива да забравяме, което последно беше отработено от колегите в специализираното звено. Знаете, че всички тези дела вече са в съдебна фаза и аз искрено се надявам да успеем да докажем нашата теза, че действително са извършени престъпленията, за които претендират от прокуратурата и съответните лица ще понесат отговорност за тези свои деяния.

Водеща: Но засега като присъди има само една, така ли е?

Б. Джамбазов: Ами в момента за моите дела мога да кажа. Специално за делата „Топлофикация" всички дела бяха в съдебна фаза, едното в момента е върнато за отстраняване на процесуални нарушения. Те са четири големи дела. На едното дело, което беше разгледано в Районен съд приключи с осъдителна присъда г-н Димитров беше признат за виновен и осъден на пет години лишаване от свобода. Другите две дела вървят доста активно в съдебна фаза и се надявам също така скоро да приключат. И остана делото за пране на пари, което също се надявам в съвсем кратък срок отново да бъде в съда.

Водеща: Вие казахте и за още едно дело, което е вече в съдебна фаза, делото за Доктора, там можем ли нещо повече да кажем?

Б. Джамбазов: Делото за Доктора, то на практика е дело за пране на пари, което беше внесено през 2005 година в съда. Знаете, че междувременно един от подсъдимите на практика най-известния от тази група Иван Тодоров беше убит. По отношение на него беше прекратено делото, но продължи да се разглежда по отношение на Петър Петров и на братята Милянови и Цвета Манавска. Делото е пред приключване и на практика очаквам другата седмица да започнат пледоарии по това дело и евентуално да бъде произнесена присъда.

Водеща: Вие казахте, че сега общо взето усилията са концентрирани в делата свързани с измами и злоупотреби с еврофондовете. Каква е ситуацията в момента, колко са тези дела, как работите по тях?

Б. Джамбазов: Истината е, че по тези дела е невъзможно да работи само прокуратурата. Ние разчитаме на съдействие на всички институции, които по една или друга форма са свързани с разследване на подобен тип нарушения и престъпления. Естествено до колкото част от нашите разследвани са по сигнали на ОЛАФ ние разчитаме много на тяхната подкрепа. Общо взето по всички дела, които са по техни сигнали сме установили постоянен сигнал с колегите в ОЛАФ и разчитаме на тяхната помощ по събирането на доказателства и обезпечаването на делата с такива доказателства. Знаете, че тези дела се работят в Национална следствена служба, създадени са конкретни екипи, по които заедно работят прокурори, следовател, дознател, там, където разследването се извършва от полицията, така че това е, което мога да кажа за сега. Звеното е създадено съвсем скоро. На практика от близо два месеца съществува и се надявам да се докаже като един успешен модел за разследване, но това ще покаже времето. Към момента се извършват проверки и разследване по общо 35 преписки и дела.

Водеща: Можем ли да кажем нещо по-конкретно по отношение на това кои програми са да речем най-много от тези?

Б. Джамбазов: Естествено най-голям обем специално за Градската прокуратура имат делата свързани със злоупотреби по програма САПАРД, другите програми, по които се работи това са ФАР, ИСПА, Леонардо да Винчи, но нека да не се забравя, че не само Градската прокуратура работи. Подобно специализирано звено има в Районната прокуратура, където колеги също работят по такива дела.

Водеща: Когато говорим за разследване по такива дела, какво може да се каже по отношение на нашето законодателство, адекватно ли е то точно по отношение на делата свързани с европейските фондове?

Б. Джамбазов: Може би този въпрос трябва да го разделим на две части. От едната страна от гледна точка на материалното право, от друга страна от гледна точка на процесуалното право. По отношение на двата въпроса всъщност ние имахме възможност да коментираме нашите проблеми на срещата, която беше проведена с министър-председателя, с г-жа Тачева, г-жа Плугчиева, г-н Миков, г-н Цветанов, заместник главния прокурор г-н Ситнилски, където изложихме необходимостта от промяна на законодателството във връзка с разследването на дела по еврофондове и по-специално наблегнахме на това, че прекалено ниски са санкциите, които законодателят е предвидил за подобен вид престъпления, тъй като със сегашните санкции на практика се задължава се съда да прилага разпоредбата на т.нар. 78А, което означава подсъдимите да бъдат освобождавани от наказателна отговорност и да им бъдат налагани административни наказания - глоби. В определени случаи се получава ситуация, в която злоупотреби за хиляди и милиони, а в крайна сметка биват наказвани с глоба от 1000-2000-3000 лева, което мисля, че никак не е нормално и абсолютно несправедливо като наказание. Тези ниски санкции са свързани с други проблеми например невъзможността да бъдат налагани забрани за пътувания в чужбина, тъй като там се иска да бъдат... такива санкции. От друга страна по отношение на самия процес, проблемът стои не само за делата свързани с еврофондове, проблемът стои по отношение на всички дела. Никой в България не крие и никой не може да прикрие, че делата в наказателните производства вървят тежко и бавно. Естествено за това си има причина. Аз не мисля, че проблемът е в конкретните дела, защото тази тежест и бавност на разследванията се появява почти на всички дела. Много трудно едно дело, дори най-елементарното дело да бъде приключено в рамките на двумесечен срок по ред причини. Дори и ако искате можем да вземем предвид и самата натовареност на прокурорите, на полицаите, които на практика не могат да приключват делата. Това пък от своя страна е свързано и с това какво се изисква да бъде направено от страна на прокурорите и полицаите, за да може делото влезе в съда и тук се сблъскваме вече с много тежкия и според мен ненужен формализъм на нашия наказателен процес. Да не говорим, че според принципите на наказателния процес досъдебното производство е една подготвителна фаза за същинския процес, който трябва да се развие пред съда, но впоследствие процедурите, които НПК е задало са такива, че изискват множество усилия, множество формалности да бъдат изпълнени от разследващите, за да може едно дело да стигне до съда. Ако ние си позволим да не извършим всички тези формалности след това пък вече в съдебна фаза има такива процедури, които биха могли да доведат до оправдателна присъда, в случай че не съберем всички доказателства, така че се завъртаме в един омагьосан кръг и щем не щем дори по най-леките дела сме задължени съгласно процедурите да събираме още доказателства още на досъдебната фаза. Аз мисля, че трябва да се помисли за промяна в тази част, тъй като аз ще ви дам един пример в тази връзка е по отношение на това, че до голяма степен свидетелските показания към настоящия момент дадени в досъдебното производство не могат да бъдат използвани в съдебна фаза, ако не са пред съдия. Аз исках да дам един пример, че ако хипотетично си представим, че специално в Софийската градска прокуратура всеки един колега реши съвсем добросъвестно по едно свое дело да разпита един свидетел пред съдия. Тук работят 70-80 прокурора. Градския съд има може би около 30 наказателни съдии, сами разбирате, ме това не би могло да се случи, чисто технически няма как да стане, още повече че колегите в съда постоянно имат съдебни заседания, има само няколко съдии, които са дежурни и на практика дори да имат голямото желание биха могли да поемат този поток от разпити пред съдия, ако това е необходимо. От друга страна разпитът пред съдия в крайна сметка не виждам защо държавата игнорира и не дава вяра на разследващите органи при провеждането на процесуални следствени действия, защото извинете ме, но и полицейските служители и прокурорите са хора, които служат на държавата и работим за едно и също нещо да докажем извършено дадено престъпление, така че ми се струва, че трябва да има по-голямо доверие държавата на своите органи и всички показания, които са дадени в досъдебната фаза да могат да бъдат ползвани пред съдията. А пък съдът е в крайна сметка, този, който може да прецени до колко да цени или да не цени дадени показания дадени пред органа на досъдебното производство. След това голямо отклонение в крайна сметка мисля, че би могло да се помисли за улесняване на процедурите, които НПК предвижда. Да се проведе един по-бърз и разумен процес. Друг проблем, който в тази връзка мога да спомена това е възможността за връщане на дела в досъдебна фаза, нещо, което з считам, че не е необходимо да се прави, защото примерно, ако върнете едно дело за предявяване, тъй като не е бил даден достатъчен срок за запознаване с всички материали това не е неотстранимо процесуално нарушение, което може в рамките на по-нататъшния процес да бъде отстранен, но в крайна сметка до явяването в съда всеки един обвиняем или негов защитник биха могли във всеки един момент да се запознаят с материалите по делото. Така че трябва да се помисли за едни разумни граници, в които да влезе наказателния процес.


Водеща: Ние бяхме миналата седмица в Брюксел....?

Б. Джамбазов: Точно така, ние отправихме предложение в тази връзка посредством министър-председателя и министъра на правосъдието да помислим за законодателни промени в тази насока, тъй като считаме, че това, за което вие говорите, че би следвало да могат да бъдат приети като доказателства. Тук не говорим за докладите искам така изрично да посоча, тъй като те съдържат в себе си преценка на самата организация. Тук говорим за документите, които ОЛАФ е събрал от различни институции от различни държави, защото това е една организация, която е част от Европейската комисия, ЕК от своя страна е част от признатите органи на ЕС, част от които е и България. Вярно е, че те провеждат само административни разследвания, но лично аз не виждам защо да не приемем събраните документи да могат да бъдат приобщавани в нашите наказателни производства и да бъдат използвани в тях. Това ще улесни много наказателното производство в досъдебната му фаза, защото спестява множество съдебни поръчки, които изискват много време. ОЛАФ на практика в рамките на месец или на базата на своята проверка е събрало доказателство и документи от примерно 10 държави. Ако аз започна да разследвам на базата на тези документи и тепърва започна да ги събирам отново с инструментите на наказателния процес в момента това означава да изпратя десет съдебни поръчки в десет държави и да чакам изпълнението на всяка една от тях, да не говорим, че има държави, при които искането на съдебни поръчки е изключително тежко и трудно. Според мен няма проблем подобен род материали дадени от ОЛАФ бъдат естествено със законодателна промяна да бъдат приобщавани към доказателствения материал в досъдебната фаза. Естествено, съдът, ако възникнат някакви съмнения относно достоверността на тези документи в съдебна фаза биха могли да бъдат използвани за способите вече на правната помощ за установяване допълнително достоверността на всеки един от тези документи, но в крайна сметка една законодателна промяна в тази насока би ускорила изключително много досъдебната фаза, говоря специално за дела свързани с разследване по сигнали на ОЛАФ и по-специално със злоупотреби със средства на ЕС.

Водеща: В тази връзка...?

Б. Джамбазов: По това дело върви разследване, интензивно разследване. Там, доколкото съм запознат също имаме поръчки, за които чакаме изпълнение. Това е факт и мисля, че това е показателно за разликата между функционирането на правната система в България и в Германия. Мисля, че няма нищо по-лошо от това правосъдието да бъде бавно и тромаво, защото това е във вреда на всички, на обществото, защото няма реални резултати в бързо време, което води изгубване на тази превантивна роля, която има законодателния процес, защото той трябва бързо да посочва къде има проблем, кой е извършил престъплението, този човек да бъде наказан и да бъде показано ясно обществото, че подобен тип деяния няма да бъдат търпяна и ще бъдат наказани във всеки един момент. Това е лошо за прокурора, защото той не може да види бързо и ясно резултатите от своя труд и ако е допуснал някъде грешка да я коригира в следващите си разследвания това е лошо и за обвиняемите, защото за никой не е добре да бъде обвиняем или подсъдим в продължение на десет години и да търпи всички санкции на това си качеството, защото, ако един човек е виновен, нека да го каже бързо, ясно, че този човек е виновен, че този човек е извършил престъплението и съответно да отиде там, където му е мястото или пък съответно, ако е невинен много бързо да стане ясно това и той да не търпи негативите на това, че е бил обвинен за извършено престъпление. Така че ми се струва, че това е най-важното, което може би трябва да бъде заложено в реформирането на наказателния процес, ако някой си позволи да прави промени в НПК, защото може би пак се връщаме на тази тема, за която говорихме преди малко бавността на нашия процес е най-големия проблем в момента и от там насетне се носят всички негативи за държавата и недоверието в цялата съдебна система.

Водеща: ...?

Б. Джамбазов: Естествено това е в основата на всеки труд, на всяка работа. Ако няма резултат тази работа се обезсмисля. Създават се едни негативни настроения, които в момента битуват в нашето общество, защото когато нямаш резултати, защото когато едно дело продължава 3-4-5 години естествено у хората създава впечатление, че тези, които са ангажирани с тези дела те не работят и не правят едва ли не нищо, а това не е вярно. Но за съжаление прокурорите и съдиите и разследващите полицаи са принудени да вършат една силно формализирана дейност, която е страшно трудоемка, отнема много време. Сравнимо с правните с правните системи също тези неща могат да бъдат извършени за много кратко време и да бъде постигнат резултат, така че аз мисля, че тук е разковничето и тук трябва да се помисли.

Водеща: ...?

Б. Джамбазов: Впечатлението ми е, че има една бързина. Вярно е, че има дела, които се разследват една-две години примерно в досъдебна фаза, но това са по-скоро изключения и те са свързани вече със сложността на тези дела. За съжаление в България това е правило, това не важи само за тежките дела бавността на процеса, това важи за почти всички дела. Ако щете важи за едно дело за наркотици, защото примерно, когато бяха делата за наркотици в Градската прокуратура имали сме разследвания, които продължават 1-2-3 години разследване за наркотици и то не защото никой не работи по това дело, а защото, ако трябва да спазваме всички изисквания на закона и вземем предвид натовареността на прокурорите и следователите това не може да стане по-бързо. Много се разчита до колкото съм започнат с немската система на действията на полицията.

Водеща: Какви са перспективите за следващата година, какво си пожелавате, какво пожелавате на вашите колеги от прокуратурата и въобще как я виждате работата на прокурора за 2009 г.?

Б. Джамбазов: Ами все така напрегнато за съжаление. Много ще се радвам да стигнем до това ниво, където напрежението в прокуратурата специално мога да говоря за Градската и Районната прокуратура ще бъде сведено на едно нормално ниво, защото за съжаление колегите работят под голям стрес и напрежение тук в София специално. Много ми се иска да настъпи едно нормализиране в нашата работа от гледна точка на натовареност, да имаме един разумен обем от дела, които всеки разумен човек може да гледа и преди всичко мога да пожелая на колегите ми да бъдат живи и здрави само и да продължават работата си въпреки трудностите, които имаме с процедурите, които следва да изпълняваме по нашите закони.

Водеща: Благодаря ви.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge

Още У нас

Мъж загина при трудова злополука в Симитли
Мъж загина при трудова злополука в Симитли
14:50, 29.03.2024
Чете се за: 00:40 мин.
Протестиращите миньори от "Марица изток" блокираха за час изхода към магистрала "Марица"
Протестиращите миньори от "Марица изток" блокираха за час изхода към магистрала "Марица"
14:24, 29.03.2024
Чете се за: 01:17 мин.
Петър Чобанов: Мисля за еврозоната, екипът на БНБ трябва да продължи напред
Петър Чобанов: Мисля за еврозоната, екипът на БНБ трябва да продължи напред
13:54, 29.03.2024
Чете се за: 01:12 мин.
Радослав Миленков коментира дали би приел премиерския пост
Радослав Миленков коментира дали би приел премиерския пост
13:37, 29.03.2024
Чете се за: 01:20 мин.
Омбудсманът е заявила пред Румен Радев, че не може да е служебен премиер
Омбудсманът е заявила пред Румен Радев, че не може да е служебен премиер
13:24, 29.03.2024
Чете се за: 01:00 мин.
Затоплянето продължава
Затоплянето продължава
13:07, 29.03.2024
Чете се за: 01:42 мин.
Седмицата в снимки: 23 - 29 март
Седмицата в снимки: 23 - 29 март
12:55, 29.03.2024
Чете се за: 01:02 мин.
Задържаха мъж, заплашил с пистолет лекар в болница в Шумен
Задържаха мъж, заплашил с пистолет лекар в болница в Шумен
12:42, 29.03.2024
Чете се за: 00:40 мин.
БДЖ и "Дойче бан" сключиха договор за доставка на 76 модернизирани вагона (СНИМКИ)
БДЖ и "Дойче бан" сключиха договор за доставка на 76 модернизирани вагона (СНИМКИ)
12:19, 29.03.2024
Чете се за: 01:20 мин.
Румен Радев: Опциите за служебен премиер са изключително стеснени
Румен Радев: Опциите за служебен премиер са изключително стеснени
12:18, 29.03.2024
Чете се за: 02:42 мин.
Продължават срещите на президента с потенциалните служебни премиери
Продължават срещите на президента с потенциалните служебни премиери
12:09, 29.03.2024 (обновена)
Чете се за: 03:37 мин.
Тестват сирените за ранно предупреждение на 1 април
Тестват сирените за ранно предупреждение на 1 април
11:31, 29.03.2024
Чете се за: 00:45 мин.
Топ 24
Най-четени
Ивайло Калфин преговаря в Москва
Ивайло Калфин преговаря в Москва
Протест и на студентите
Протест и на студентите