42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша” за страната ни. Това показват данните от изследването на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 7-13 декември 2017 г.

Във връзка с това към кои наши политици българите биха отправили добри пожелания за Новата 2018 година, най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов (от 27% от българите) и към Румен Радев (от 25% от българите).

Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%).

Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете-областни центрове и според заможните респонденти.

Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи.

61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година.

На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018 като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша.

В обобщение на усещането за по-скоро положителна равносметка на българите искаме да поставим акцент на това, че една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била лоша персонално за тях, но също така и за страната.

Никак не е малък и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях - 59%.

57% от пълнолетните българи участвали в настоящото изследване на Екзакта заявяват, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст между 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които определят стандарта си като близък до средния попадат в групата на изхарчилите всичко спечелено.

Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.

Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, млади хора под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и жители на градовете-областни центрове.

10% от българите твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс – и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст между 40 и 60 години, на нискообразовани и бедни българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.

По отношение на личната равносметка през годината, 46% от българите определят отминаващата година като „нито добра, нито лоша за тях в личен план”. Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни респонденти и жители на селата.

В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година.

2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.

2017 година е била особено лоша година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи.

Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70% от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „добра година”.

Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г.

72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.

Очаквано оптимизмът за бъдещето в личен план е по-висок сред хората, които са успели да подобрят материалното си състояние през 2017 година, отколкото сред тези, които не са постигнали финансова стабилност.

Във връзка с това към кои наши политици българите биха отправили добри пожелания за Новата 2018 година, въпреки постоянната и висока критичност към работата на политиците и на институциите у нас, в настоящото изследване е регистрирана готовност на малко над 60% от интервюираните да отправят добри пожелания към отделни политици в навечерието на Новата 2018 година.

Добри пожелания са отправени към 90 действащи български политици, сред които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици.

В същото време болшинството от имената са посочвани от малки дялове хора – от по 1-2 души. Най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов (от 27% от българите), към Румен Радев (от 25% от българите), към Мая Манолова (от 14% от интервюираните), към Корнелия Нинова (от 11%), към Красимир Каракачанов (от 7%), към Йорданка Фандъкова (от 6%), към Цветан Цветанов (от 6%), към Томислав Дончев (от 5%), към Валери Симеонов (от 4%), към Георги Първанов (от 3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).

Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците определено се оказва политически обусловен. Така например, избирателите на ГЕРБ най-често отправят добри пожелания към своя лидер и към основните си политически фигури.

Румен Радев печели най-много поздравления за Новата година от избирателите на БСП. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да отправят пожелания към президента на Републиката, отколкото към своя лидер.

Хората, които не желаят да изкажат добри новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са предимно на възраст между 18 и 30 години, жители на селата, представители на малцинствата и негласуващи.

По отношение на благотворителността, за последните пет години готовите да помогнат по някакъв начин на хора в нужда са нараснали значително – с 16%, а нежелаещите да участват в коледни и новогодишни благотворителни акции са намалели с 10%.

Половината от българите, участвали в настоящото проучване на Екзакта заявяват, че възнамеряват да отделят средства за благотворителност по време на предстоящите коледни и новогодишни празници. 29% посочват, че не биха могли да участват в благотворителни акции поради финансови затруднения. 5% не желаят да се включат в никаква форма на благотворителност и очевидно са враждебно настроени към идеята, а 16% все още не са решили как точно биха постъпили и очевидно очакват да бъдат подходящо мотивирани.

Сред изявилите желание да се включат в благотворителни и дарителски акции преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, високообразовани и заможни българи, както и жители на градовете-областни центрове. Впечатление прави отсъствието на разлика между дяловете на мъжете и жените, желаещи да участват в благотворителни инициативи.

Сред нямащите възможност да участват в благотворителност поради липса на средства преобладават жените, хората на възраст над 60 години, нискообразованите и бедни респонденти.

Принципно нежелание за участие в благотворителни акции регистрираме най-често сред нискообразованите, сред жителите на селата и сред ромите.

Вторичният анализ показва, че желанието за дарителство реално е подвластно на финансовите възможности на българите. Три четвърти от хората, които са успели да спестят пари през изминаващата година са склонни да отделят средства за благотворителност по време на празниците, докато само една четвърт от онези, които са похарчили парите и спестяванията си са склонни да станат дарители.

Във връзка с празничните дни, мнозинството от българите (89%) възнамеряват да празнуват Коледа по домовете си. 2% планират да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкова -1% ще работят по Коледните празници.

По-висока мобилност на населението се очертава за новогодишните празници.

Отново обаче най-висок е делът на българите, които планират да празнуват по домовете си – 74%. На ресторанти и по клубове ще празнуват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.

За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като семеен празник и се празнува предимно в домашна атмосфера, новогодишните празници предлагат повече възможности и затова нерешилите до момента какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%.