Али Агджа - убиецът, който поиска да стане милионер

Пред затвора "Синджан" в Анкара е като пред Кодак Тиатър в Холивуд в
навечерието на церемонията за Оскарите. Липсва само червеният килим, но пък
на главното действащо лице не му липсва звездна осанка.

Мехмет Али Агджа - обучен терорист, осъден за убийство на журналист и опит
да убие папата - е готов да прибира холивудски хонорари за престъпленията
си. В новата си роля на самопровъзгласил се Месия, автор на предполагаемия
бестселър "Шифърът на Ватикана" и на подобрено издание на Светото Евангелие,
той очаква да получи поне 7 милиона долара.

Мехмет Али Агджа:
- Обявявам края на света! Този век целият свят ще бъде унищожен и всяко
човешко същество ще загине! Аз съм безсмъртният Христос!

Росен Йорданов, криминален психолог:
- Мисля, че той доста успешно пласира този образ именно в моментите, в които
трябва да предизвика медийното внимание или когато трябва да предизвика
вниманието на съдебните и на разследващите власти. Иначе казано, аз мисля,
че този човек е далече от представата ни за луд човек.Той със сигурност не е
луд човек. Не мисля, че той вярва в думите, които изрича, но мисля, че вярва
в последствията, които очаква и в резултатите, които очаква да получи.

С други думи Агджа вярва в печалбата и се кани да печели като заложи отново
на силната карта, която крие в ръкава си вече 29 години - "знам кой искаше
смъртта на папата".

Тайни служби, Студена война, пропаганда, зловещ заговор, два изстрела,
истерия, много възможни поръчители и един човек, който знае истината - сюжет
за милиони.

Монсеньор Христо Пройков, епископ на Католическата църква в България:
- Аз се връщах от лекции, пътувах в града, когато изведнъж се почувства една
суматоха. Започнаха да прелитат хеликоптери много ниско. Площадът
представляваше наистина една много тъжна картина - хората стояха едни като
вцепенени, други плачеха. Човек единственото, което можеше в този момент да
направи е да отправи молитва към Бога.

Досега Агджа е разказвал 28 различни версии за атентата на площад Свети
Петър. Най-популярната от тях става известна като "българската следа".

О.р. полк. Марин Петков, бивш офицер от Разузнаването, бивш консул
в Италия:
- Много от тези, които ще му дадат пари или хонорари и т.н. , те ще го
подтикнат отново да тръгне да оплюва България, да намесва България, че
българската следа съществува. Това е по мое виждане. Но моето виждане е
всъщност, че той дълго време няма да издържи на тази плоскост и да не му
предричам края на жизнения път, но той няма да свърши никак добре.

Разузнавачът от резерва Марин Петков, един от най-близките приятели на
Сергей Антонов и монсеньор Христо Пройков, ръкоположен за епископ лично от
папа Йоан Павел ІІ - и двамата свидетели на събитията във Ватикана през
81-ва, и двамата не вярват в "българската следа". Единият, защото вярва в
човека, другият - защото вярва в хората.

О.р. полк. Марин Петков:
- Сергей служи на България в онези години достойно. Изрично заявявам Сергей
никога не е бил щатен сътрудник, или служител или офицер от българското
Разузнаване. Той не предаде България, нито предаде каузата, за която той
служеше.

Монсеньор Христо Пройков:
- Знаете ли, аз станах свещеник заради моя народ, заради този народ, който има
нужда от духовен водач, от пастир. Аз обичам моя народ и вярвам в моя народ
и не вярвам, че моят народ е способен на злодеяние.

Мехмет Али Агджа, от друга страна, е характеризиран от психолозите като
човек без вяра.

Росен Йорданов, криминален психолог:
- Дори като терорист неговият профил не съответства на профила на обикновените
фанатизирани мюсюлмански терористи, защото при Агджа откриваме един ясно
изразен морален релативизъм. Това не е човекът, който вярва нито в Аллах,
нито в Христос, нито в който и да било друг. Това е човек, който вярва в
законите на улицата. Ценностите, които той изповядва са личните негови
ценности. Те са свързани разбира се с една ясна пласирана, видима за всички
мегаломания, която не може да не издава едно дълбоко чувство за малоценност.
Аз мисля, че Агджа не вярва нито в "Сивите вълци", нито вярва в
мюсюлмансксите движения и течения, независимо дали теса радикални, или не.
Аз мисля, че той най-вече обслужва себе си.

Свикнали сме да възприемаме Агджа като маша в ръцете на могъщите служби по
време на Студената война. Според психопрофила му обаче, той сам е търсил
изявата. Възможно е сам да се е предложил за атентата срещу папата.
Голямата въпросителна е на кого се е предложил и кой го е наел.

Паралелното разследване на т.нар. "българската следа", извършено от нашите
следователи доказва, че българските служби не са замесени в опита за
убийство на Йоан Павел ІІ.

Владимир Петров, следовател от НСлС:
Ние успяхме да влезем в архивите на разузнавателната служба и на
контраразузнаването. При първото разследване сме следвали твърденията на
Агджа, на база на това, което той е казал пред съдебните органи на Италия.
При второто разследване ние вече сме си провели и самостоятелно второ
разследване, свързано със съпричастност на българските тайни служби по
отношение на Агджа - дали той е бил посрещнат на територията на страната,
дали е бил обучаван, дали е бил финансиран, контролиран. Не е било
установено това да е извършвано.
- Натъкнахте ли се на данни други служби, други разузнавания, да са
поддържали връзки с Агджа?
- По време на разследването се извърши една допълнителна проверка на
разговори, които той е провеждал на територията на Турция. Беше установен
един телефонен номер. След направени справки, по мнение на нашите
разузнавателни служби това беше телефонен номер на търговско дружество в
Истанбул, което е било ползвано под прикритие от турските специални служби.

Българските власти обаче не тръгват по тази следа. Целта им е била само да
установят има ли замесени българи. След като не намират доказателства за
това, след като и Сергей Антонов е освободен от Италианския съд,
разследването е прекратено.

Официално държавата ни се отказва да търси истината за атентата на площад
Св.Петър. С това се отказва обаче и да търси истинските виновници за
психическото осакатяване на този човек - Сергей Антонов.

Когато отива в Мексико като дипломат, полковник Марин Петков поръчва на
специален отдел на мексиканските служби да направи психопортрет на приятеля
му като анализира негови ръкописи и рисунки. Този анализ разкрива
мълчаливеца Сергей Антонов като човек с изобретателно въображение и богата
душевност.

О.р. полк. Марин Петков:
- Изключително честен, интелигентен, притеснителен и сърдечен човек, който си
остана такъв дори до последния дъх на своя живот. За разлика от Агджа,
Сергей приключи жизнения си път в един недоимък и благодарение само на
най-близките си приятели той съумя да доживее до тези дни. Поуката е това,
че ние действителните наши герои с течение на времето или не ги забелязваме,
или ги забравяме. Защото в моите очи ив очите на моето обкръжение Сергей
действително е един такъв герой.

Росен Йорданов, криминален психолог:
- Антонов почина самотен, без признание, без внимание, измъчен от психичните
си травми, които беше получил през годините на затвора си. Докато Агджа в
крайна сметка показва една жизнености устойчивост, и гъвкавост, завидни, от
които той ще се възползва в момента и дори ще получи това, което много хора
желаят да получат - да станат богати.
- Изводът е неприятен - оцеляват лошите?
- Оцеляват лошите!

В съвременния свят сме загубили границата за нещата. Само и само за да
постигнем зрелището сме способни за загърбим този аспект, за който този
човек (сочи папа ЙПІІ), който се е хванал за главата, който беше обичан и от
католици и от православни, настояваше.

В тази история има и един свръхестествен елемент, за който вероятно малцина
българи знаят. На 13 май 1917 година три пастирчета от португалското селце
Фатима казват, че са видели Светата Дева, която им разкрила три тайни.
Първата е предсказание за Първата световна война, Втората тайна предрича
Втората световна и идването на комунизма, Третото откровение е за
покушението срещу папата.

Монсеньор Христо Пройков:
- Провиденциално беше, че атентатът срещу папа Йоан Павел ІІ беше точно на 13
май и то точно в същия час, буквално в същия час, когато Св.Богородица се
явява на тези пастирчета.

Папата носи куршума, с който е прострелян, във Фатима. Оказва се, че в
короната на статуята на Девата, изработена 30-тина години по-рано, има място
точно колкото да застане парчето метал.

Монсеньор Христо Пройков:
- Ще кажем - случайни съвпадения. Но за един вярващ човек, това не са случайни
неща. За папа Йоан Павел ІІ още по-малко, защото той беше човек извисен
духовно и затова беше на това място, което Бог му беше определил.

Йоан Павел ІІ умира през 2005-та след 26-годишен понтификат. Милиони вярващи
се сбогуват с него.

Три години по-късно самотен в дома си почива Сергей Антонов. В последния му
път го изпращат само най-близките му хора.

Човекът, белязал съдбата и на двамата сега е на свобода. Стотици камери и
милиони очи по целия свят следят кой път ще избере.

Монсеньор Христо Пройков:
- Един човек не е само лош. Един човек може да бъде и добър. Споменът, който
той има от срещата си с папа Йоан Павел ІІ, не може да не го променя в
положителен смисъл.