На първия ден от Новата година православната църква чества деня на Св. Василий Велики.
Нова година е празникът с най-много имена в българския фолклор. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене. В Софийското село Долни Лозен това се прави чрез ритуала Васила.

На първия ден от Новата година православната църква чества деня на Св. Василий Велики.
Нова година е празникът с най-много имена в българския фолклор. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене. В Софийското село Долни Лозен това се прави чрез ритуала Васила.

Обичаят Васила или топене на пръстени е най-очакван от младите хора. От предната вечер те са поставили своите нишани в котли, които нощуват под звездите. Първите гадания са за всички.

"Колкото е замръзнала водата, толкова ще бъде хубава годината - здрава, плодородна"

Разчитането на символите е отредено на мома, нарочена за Васила. Тя трябва да е „майчина и бащина". Тази година това беше 16 годишната Сесила.
Какъв ще е късметтът в следващите месеци еднакво вълнува и младите и тяхните баби.

"Кому че е чернооко ергенче..."

И така до последният нишан, поставен в магическото съчетание от вода, зърно, пари, здравец - т.е. всичко, което радва сърцето на хората. И както казва традицията - здравето и берекетът са за всички, затова се разливат на мегдана. А какво ще се случи - времето ще покаже .