Разорението на тракийските българи: дружество "Одринска Тракия"

Драматичните събития преди 100 години, свързани с бежанските вълни след двете Балкански войни дават началото на организации за взаимна помощ типични за целите Балкани, които от днешна гледна точка са пример за гражданско общество и солидарност.

Спасилите се от етническото прочистване в Одринска Тракия от страна на Турция през 1913 г. българи, не разчитат само на международната общност и държавата. За да помогнат на останалите, които прииждат, учредяват своя организация. Така през 1914 г. в София те създават дружество "Одринска Тракия. На практика то е приемник на основаното след Берлинския конгрес във Варна през 1896 тракийско дружество "Странджа". Вижте в продължението на разказа ни за разорението на тракийските българи.

Спасилите се от етническото прочистване в Одринска Тракия от страна на Турция през 1913г. българи не разчитат само на международната общност и държавата. За да помогнат на останалите, които прииждат учредяват своя организация. Така през 1914г. в София те създават дружество "Одринска Тракия. На практика то е приемник на основаното след Берлинския конгрес във Варна през 1896 тракийско дружество "Странджа".

През десетилетията след Берлинския конгрес от 1878г. Одринска Тракия и Македония остават в различни от България държави. Прогонените от там българи се лишават от имотите и спомените си, за да спасят своя живот:

Ваня Стоянова - институт за исторически изследвания, БАН, научен секретар на СТД: "Част от тях идват голи и боси буквално. Случвало се е някои от тях да захвърлят децата си, които плачейки ги издават".

Михаил Вълов - председател на Съюза на тракийските дружества - Ямбол: "Първият геноцид е срещу тракийските бежанци и едва след това е арменците".

Руска жена пее: "Ний Странджа ще ли да забравим, полята родни край любим, Марица ще ли да забравим, Егея българския блян".

Докато бягат от Одринска Тракия към България много от българите са нападнати от смъртоносни болести. Затова бащата на Христо Димов от Ямбол остава сирак. А майка му е едва 6-годишна, когато е прогонена от родната Беломорска Тракия. Тогава и тя останала без родители.

Христо Димов - син на бежанци от Одринска и Беломорска Тракия: "Докато отпуснат бежанския заем през 1926г. те са живели в България като кучета".

Създаденото в София през 1914 година дружество "Одринска Тракия" помага за настаняването на повече от 100 000 тракийци. Първите му действия:

Михаил Вълов - председател на Съюза на тракийските дружества - Ямбол: "С оземляването с добитъка, който правителството дава, с плуговете и с всичко, което е нужно да укрепнат.

Ваня Стоянова - институт за исторически изследвания, БАН, научен секретар на СТД: "Постоянната цел е поддържане на духовното единство между българите от свободното царство и българите от Одринска Тракия"."

Затова гордост на организацията е символа й. Две стиснати ръце на печата. Другата цел на дружеството - завръщането по родните места, остава блян. Наименованието "Одринска Тракия" е до 1920г. Причината - Беломорска Тракия, която до края на Първата световна война е в българските предели, е предадена на Гърция. Следва ново гонение и нова бежанска вълна. А дружеството е прекръстено на "Тракия".

Репортаж на Милен Кирилов, Диана Иванова и операторите Д. Илиев, М. Милков, Р. Колев

(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)