Богоявление е един от 12-те големи господски празници. Той почита първото разкриване на Бога в пълнота - т.е. едновременно в трите му лица. И това става при очистителното омиване на Сина Божий във водите на река Йордан. Евангелистите разказват, че когато Иисус - Синът Божий, излиза от водите на река Йордан, небесата се отворили и Дух Светий във вид на гълъб слязъл над Него и се чул гласът на Бог Отец: „Този е Моят Син възлюблен, в когото е Моето благоволение."

Богоявление е един от 12-те големи господски празници. Той почита първото разкриване на Бога в пълнота - т.е. едновременно в трите му лица. И това става при очистителното омиване на Сина Божий във водите на река Йордан. Евангелистите разказват, че когато Иисус - Синът Божий, излиза от водите на река Йордан, небесата се отворили и Дух Светий във вид на гълъб слязъл над Него и се чул гласът на Бог Отец: „Този е Моят Син възлюблен, в когото е Моето благоволение."

Така при река Йордан се проявила троичността на Бога - във водите се кръстил Бог Син, върху му слязъл Бог Свети Дух, а събралите се край реката чули гласа на Бог Отец. Затова празникът се прославя от християните като Богоявление - т.е. пълното явяване на Бога сред света, на Пресветата Троица. Защото ако в старозаветните времена Бог се проявяваше само чрез първото и третото си лице, а при Рождението Иисусово светът видя въплътено в човешки образ второто лице на Бога - Бог Слово, роден в личността на младенеца Иисус, то сега при неговото покайно потапяне във водите на Йордан за първи път се прояви и се възвести великото тайнство - троичността на Бога, т.е. че Бог има три лица, събрани в неделимо единство или както Го възпява църквата: "Троица единосъщна и неразделна".

Още от средните векове Богоявление е празник, който събира на едно място трите най-важни институции в една християнска страна - църквата, държавната власт и армията - олицетворявайки по този начин в земен вариант идеала за единството, проявено извечно в единосъщната и неразделна божествена Троица, която за първи път се разкрива на света при очистителното омиване на Спасителя във водите на река Йордан.

Традицията вероятно възниква във Византия, а България я възприема, след покръстването. Известно е, че по време на II българско царство на литийното шествие, с което в Търново са отивали за Великия водосвет при река Янтра, е носен голям процесионен кръст с вградена в него частица от Христовото разпятие. Този кръст е бил част от трофеите, които първите Асеневци взимат след разгрома на византийския император Исак Ангел в Тревненския проход.

Че традицията на водосвета за войската е съществувала през II българско царство, ни показва и един косвен факт. Когато московският княз Дмитрий тръгва на поход срещу татарите - преди прочутата Куликовска битка - тогавашният глава на руската църква, роденият в Търново Свети Киприян Българина лично благославя княза, като го осенява с кръста и го поръсва със светена вода, а след това изпраща свещеници и дякони да застанат на портите на Москва, за да благославят всички тръгващи на бой воини. Така с молитвите и благословията на Свети Киприян Българина Московското княжество побеждава татарите.

Още в първата година след Освобождението Богоявление става един от официалните празници на Третата Българска държава. В София Великият богоявленски водосвет е отслужван на малкия площад до Двореца пред БНБ - т.е. западната страна на днешния площад "Александър Първи". Тук е имало специално изграден павилион, в който Софийският митрополит извършвал богослужението в присъствието на царя и царицата, представителите на държавния елит и частите от Софийския гарнизон. За Богоявленския водосвет специално били донасяни купелите от катедралния храм „Свети Александър Невски". В цялата страна при трикратното потапяне на кръста били възпроизвеждани 21 топовни салюта - в знак на почит към Царя на Царете и владетеля на Вселената - Иисус Христос.

След Великия водосвет в столицата монархът приемал празничния парад на представителните части, а през това време софийският митрополит и свещениците влизали в Двореца, за да благословят с богоявленската вода най-важния дом в държавата. Софиянци също отнасяли в домовете си богоявленския благослов, като откъсвали от зеленината, с която бил украсен павилионът за водосвета, вярвайки че е осветена.

През 1946 г. Великият Богоявленски водосвет е премахнат от държавния церемониал, заедно с много други ритуали на III българско царство. Възстановен е едва през 1993 г., като за място на провеждането му е избран площадът пред катедралния храм-паметник "Св. Ал. Невски" край Паметника на Незнайния войн.