Изключително съм удовлетворен от това, което постигна България. В началото промените вървяха бавно и реформите започнаха чак през 1997 година. Това заяви проф. Ричард Ран в студиото на "Панорама". 

Изключително съм удовлетворен от това, което постигна България. В началото промените вървяха бавно и реформите започнаха чак през 1997 година. Това заяви проф. Ричард Ран в студиото на "Панорама". Ето какво още каза той: 
"Оптимист съм по отношение на България в дългосрочна перспектива. Знам, че много хора свързват трудностите, които преживяха, с мен. През 1990 г. ние се опитахме да предложим в доклад препоръки към преминаване на икономиката на ново ниво. Имаше определени неща, които сработиха добре - бързо се освободиха цените, но нямаше добри счетоводители и вещи лица, които да извършат приватизацията, валутният борд беше въведен късно".

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев: Ричард Ран - американски икономист, световноизвестен консултант, автор на статии в най-престижните вестници, президент на Института за глобален икономически растеж, съавтор на прочутия доклад, с който започна българският икономически преход преди 20 години. Той беше поканен да го направи тогава от
тогавашния премиер Андрей Луканов.
Добър вечер. Радвам се, че сте тук.

Ричард Ран:(превод в ефир - Илияна Шеркова)
Благодаря. За мен е огромно удоволствие да се върна при своите приятели в България.

Водещ: Обаче знаете ли, че много хора тук свързват икономическите несгоди на прехода с вас и вашия доклад?

Р. Ран: Да, за съжаление, наясно съм с това. Но по онова време, независимо какво се случваше, хората щяха да понесат такива трудности. Икономиката рухна малко преди ние да пристигнем. Ние се опитахме да разработим една програма, която да позволи много бърз обрат. За съжаление предвид икономическата и политическата нестабилност по онова време голяма част от нашия доклад, това, което беше в него, не бе приложено. От една страна, беше препоръчан валутният борд. Това стана чак 97-ма, въпреки че беше препоръчано в началото на прехода. Затова хората трябваше да понесат затрудненията, предизвикани от нестабилността.

Водещ: Къде обаче сбъркахте най-много и къде познахте най-много, освен във валутния борд?

Р. Ран: Имаше определени неща, които сработиха добре. Много бързо бяха освободени цените. По отношение на приватизацията, части от нея бяха осъществени много бързо. По отношение на приватизацията нямаше достатъчно юристи, вещи в търговското право, и добре подготвени счетоводители, които да извършат ефективната оценка и да разработят договори, които да са издържани в правно отношение. Но те се научиха в хода на работата на това.

Водещ: Конкурентноспособна икономика ли създаде България за тези 20 години?

Р. Ран: Изключително съм удовлетворен от това, което постигна България. Началото бе бавно, реформите бяха забавени докъм 97-ма година. Естония и някои от другите държави започнаха по-рано поради политическото положение тогава. България започна по-късно, но през последните години България се справя относително добре и аз съм изключително удовлетворен от напредъка. Когато разговарях снощи със студентите, аз споменах, че България изключително много е подобрила положението си, София изглежда добре.

Водещ: Но всеки седми българин е под прага на бедността.

Р. Ран: Прагът на бедността е винаги нещо относително. В края на 80-те, началото на 90-те години бяхме свидетели на истинска бедност. Помня дългите опашки, на които чакаха да получат един хляб или литър мляко. Това бяха истински затруднения, хората нямаха храна, нямаха достъп до основните неща, необходими за живота. И във всяко общество винаги има хора, които са под линията на бедността. Но повечето българи живеят много по-добре, отколкото преди 20 години.

Водещ: Но много хора имат усещането, че у нас повече се търгува, по-малко се произвежда.

Р. Ран: Не всеки трябва да бъде голям производител в една икономика. Търговията също е производствена дейност. Има много отрасли в България. Всъщност в България икономиката е много по-разнообразна, отколкото тази в съседните страни. И всъщност вие сте в много по-добро положение предвид текущата икономическа криза, защото икономиката ви е диверсифицирана, имате селско стопанство, производство, имате много жизнен търговски сектор, сектор на услугите.

Водещ: Вие знаете ли, че оптимизмът не е на мода в България?

Р. Ран: Да, наясно съм, че оптимизмът никъде не популярен, но аз самият съм оптимист. Аз съм освен това песимист в краткосрочен план, що се отнася до икономическото положение, но по отношение на дългосрочните прогнози съм оптимист. Оптимист съм и по отношение на България.

Водещ: Добре ли действа правителството срещу кризата?

Р. Ран: Всички правителства биха могли да се справят и по-добре. Според мен правителството предприе много добри неща, аз говоря за последните години. Няма да навлизам в българската политика, стремя се да стоя настрана от политиката. Но сме свидетели на това, че растежът в България е по-бърз, фискалното положение е много по-добро от това на съседите, но е необходимо да предприемете още нещо. Би трябвало да има повече съкращения на разходите. Правителството трябва да предприеме още мерки, трябва
да бъде ограничен размерът на правителството. И това ще ви защити срещу тръгване по пътя, по който върви Гърция и много европейски държави. Вие сте в по-добро положение от тях, но трябва много да внимавате, трябва да сте много строги, за да поддържате доброто си положение.

Водещ: Двадесет години това слушаме - стискайте зъби, стегнете коланите. Животът си минава.

Р. Ран: Не, не, животът не си минава. Шофирайте из София, из България, погледнете какъв е автомобилният парк, има задръствания. Преди 20 години имаше съвършено малко коли, всички бяха руски, лади, имаше магаренца с каручки, нямаше комуникации, нямаше магазини, хората се обличаха лошо, хората нямаха достъп до добра храна, добри ресторанти. Българите подценяват успехите си. Американците са по-големи оптимисти като народ. А българите могат да заимстват този американски оптимизъм, защото се справят добре. Аз пътувам по цял свят непрекъснато и забелязваме много държави, които не се справят добре, други се справят по-добре. Естонците се справят по-добре. Но в цялост България е изключително добро място. Тя е много по-добро място, отколкото преди 20 години. Дори няма място за сравнение.

Водещ: А сега, когато еврото се клати, какво да правим?
Р. Ран: Има определени неща, които подлежат на контрол, и други, които не подлежат на контрол. Въпросът е дали да се оттеглите от еврото. Това би било грешка. Би било грешка да не е вързан левът за еврото. Има неща, които не може да контролирате, например какво ще направят Германия или Франция, но може да контролирате това, което вие предприемате. Може да се ограничи размерът на правителството в относителен план спрямо икономиката. И ако можете да ограничите разходите още малко, за да стигне дефицитът под 3 процента, България ще се справи много добре. Не допускайте грешки, не увеличавайте данъците, не увеличавайте регулацията, за да не стане така, както стана в Гърция.

Водещ: Кризата обаче не разобличи ли всемогъществото на пазара и не реабилитира ли държавата?

Р. Ран: Всъщност положението в света е нещо, което не можете да контролирате. Да погледнем страните, които имат най-добри резултати. Швейцария е моя любимка в Европа. Размерът на швейцарското правителство е малък, ниски са данъчните ставки. Преди много години, преди 20 години, аз казвах, че България трябва да стане Швейцария на Балканите. Можете да го постигнете, имате земеделски земи, климатът ви е по-добър. И България постигна голям напредък. И Швейцария е вашият модел, вашият образец. Би могло да стане, същият размер сте. Имате предимство, което те нямат. Ако искате да използвате Гърция като свой модел или Потругалия. . . не, това не бихте го искали.

Водещ: След колко стотин години можем да станем Швейцария?

Р. Ран: Ако икономиката ви постигне растеж седем процента годишно, а вие почти го бяхте достигнали допреди кризата, това означава, че доходите на глава от населението, предвид свиването на населението, ще ви трябват десетина години. Удвоявайте доходите всеки десет години и след две поколения ще бъдете една преуспяваща държава. Няма стотици години да ви трябват. Младите българи в днешно време определено ще живеят също така добре, както немците, американците, когато стигнат средна възраст. Работете усърдно, бъдете оптимисти, бъдете разумни с държавните разходи и ще се справите.

Водещ: Световноизвестният икономист Ричард Ран, един оптимист в България. България ви.

Р. Ран: И аз ви благодаря, че ме поканихте.

Водещ: Благодаря и на Илияна за прекрасния превод.