Лозунгите не са измислица на социализма - разговор Лиляна Деянова, социолог

Интервюто е част от филма"С всички сили пет за четири" на БНТ

Лиляна Деянова - Лозунги има не само при социализма. Казват, че първият лозунг е лозунгът „Картаген трябва да бъде разрушен". Казва го римският сенатор Каторн Старши и настина Картаген е разрушен малко след това от римляните. Лозунгите са елемент от една цялостна попаганда, те не съществуват сами по себе си.

А пропагандата е едно целенасочено въздействие за формиране на определени образи, на определени идеи, за канализиране на социалното въображение. А самата дума пропаганда е измислена през 17 век по името на един католически орган за пропаганда на католическата вяра в колониите.

Казвам това, защото някак си не могат да бъдат разбрани лозунгите, без да бъде разбран целият този контекст на съответната идеология. Те съществуват между другото и до днес. Аз сега четох лозунгите на фланелките на войнииците от една модерна армия и там имаше лозунги, които са под рисунка на бременна жена от противниковата армия.

Мишената е на корема й и под нея пише „С един изстрел двама убити". Или нека жената от еди коя си страна не забравя, че съдбата на нейното дете е в нашите ръце. И тези лозунги действително са средство за емоционално мобилизиране на сътветната група.

М. Ч. - Вие подробно сте изследвали 48-ма година ...
Деянова - Лозунгите от 48-ма година са лозунги от момента, в който партията окончателно завзема публичната сфера. Преди това е имало опозиционни партии, но малко след това те са унищожени, 48-ма година е убит Никола Петков. Тогава лозунгите действително са много мощни да формират ентусиазма на масите, да построят съответното общество, което партията иска, което партията описва. Защото те много бързо трябва да обърнат една аграрна страна в индустриална модерна страна.

М. Ч. - Да формират ентусиазъм?
Деянова - Както казва Георги Димитров в своя дневник, ентусиазмът се формира. Тази година 48-ма година ентусиазмът трябва да бъде много по-голям в сравнение с предишната, манифестациите трябва да бъдат много по-големи, защото ние трябва да покажем на международната общественост, че въпреки че отстранихме опозицията, народът е с нас. Поради което в неговия дневник има директни указания какви образи да се тиражират, за да се формира този ентусиазъм

М. Ч. - И това е описано в дневника на Димитров?
Деянова - Дневникът на Георги Димитров преди 89-та е бил достъпен на много малко историци. Много малко хора са го виждали, защото той действително е много разобличаващ механизмите на една власт, механизмите на насилието. 48-ма година казах, че лозунгите са елемент от една цялостна картина на света.

В 48-ма година вестникът на партията „Работническо дело" започва с една рисунка на работник, селянин и една трета фигура - на милицията, народната милиция. После работниът и селянинът изчезват. Те са постоянен елемент на лозунгите, но тяхното изображение не е същото. Работникът не е миньор, а строител, който с груби ръце с чук в ръка кърти скалите да построи новия живот.

Ако изследваме лозунгите, публикувани пак в същия вестник на първа страница в навечерието на съответните празнични дни 1 май или 9 септември, лозунгите са надписите под снимките на работниците и селяните. Примерно под работниците „Познавач на хиляди детайли". Това е времето на научно-техническата революция, която изцяло променя образността, а и стила в по-късните лозунги.

Ако изследваме лозунгите в навечерието на празниците, ние виждаме огромна промяна. В навечерието на 9 септември на 48-ма година, на 20 август са публикувани в партийния орган работническо дело 56 лозунга. В края на април са публикувани лозунгите на 1 май. Тези лозунги са копирани много често от декретите на комунистическата партия на Съветския съюз и манифестациите през съответната година.

М. Ч. - Т.е. вестникът е давал указания на всички?
Деянова - Да, и бих искала да ви прочета някои лозунги. Както казах, за девети те са 56. Първият е лозунг свързан с „Да живее народната власт", „Да живее славното антифашистко народно въстание". Вторият лозунг непременно отпраща към съветската страна - „Пламенен привет на болшевиките начело с др. Сталин". Третият лозунг е „Да живее съветската армия".

Следват лозунги за възхвала на Димитров, които са поне три на брой. Преминава се към световното комунистическо движение, през всяка братска партия, през китайската комунистическа партия. 48-ма година първостепенната дружеска партия на България, югославската е изчезнала, защото отношенията с Югославия са много напрегнати.

Дори изчезва Тито от лозунга „Сталин, Тито, Димитров", който е много често скандиран лозунг и аз съм правил интервюта с хора от онова време и те помнят, че толкова са били привикнали към лозунга „Сталин, Тито, Димитров", че Тито им е липсвал, поради което някои са викали „Сталин, дупка, Димитров".

Значи югославската комунистическа партия изчезва, но остават другите партии. После следват лозунги за всички отряди на работническата класа, работниците и работничките трябва да следват примера на съветския стахановец, има за текстилците и текстилците - „Текстилци и текстилки, усвоявайте многостанъчното и многовретенното обслужване".

Следва лозунг за земеделските стопани, които громят ковашките елементи. Стига се разбира се до научните работици, които никоя част не забравя - "Научните работници трябва да развиват науката въз основа на Марксизма Ленинизма".

И следват джендър лозунги за момичетата, жените и след това се затваря кръга с "Да живее народната власт", „Да живее народното правителство" и кулминацията с лозунга "Да живее нашият вожд и учител на цялото прогресивно човечество Йосиф Висарионович Сталин". Така че това наистина се детайли, но без тях не може да се разбере стилистиката на нещата тогава.

М. Ч. - Георги Димитров в дневника си дава доста сериозни указания за тези лозунги. Значи е смятал, че те имат сериозна роля. Наистина ли са имали такова влияние, контролирали ли са наистина ентусиазма?

Деянова - Не само за контрол, но и за формиране на ентусиазъм. Защото действително тези огромни маси трябва да бъдат изкарани по някакъв начин от селата си и да отидат да строят социализма, язовирите. И тези лозунгите са били много силен елемент от кинопрегледите.

Кинопрегледите са нещо, което всяка седмица представя света, представя Америка, като страна на гниещия капитализъм. Има в „Работническо дело" карикатура на американски войници, които пият Кока Кола и се тъпчат с наркотик.

Представя света на доброто и злото, както във всяка митология светът е ясно разделен на добър и лош, на истина и лъжа и тази истина се предава не само чрез отделните лозунги дори, които се скандират по манифестациите, но и чрез целия инструментариум на пропагандата тогава. Чрез кинопрегледите, чрез филмите, финансират се филми за определени отряди на работническата класа.

Тази година ни трябват металурзи, догодина трябва да наблегнем повече на здравните работници, защото трябва да се извърши здравна реформа и поради което в архивите на филмотеката има указания и на българската кинематография как и какви филми да бъдат финансирани. Или по-късно, когато комунизмът, т.е. социализмът изключително много черпи не толкова от интернационализма, колкото от националистическата идеология.

Защото се изчерпва интернационализма нали, идеята на Сталин, че интернационализмът е висша форма на патриотизъм, вече не върши работа и трябва да се обърнем към нацията, към 1300-годишнината на българската държава, към нашите корени. За тези неща може да ви каже моят колега Иван Еленков, който е изследвал цялата политика около 1300-годишнината на българската държава, около честванията, около фондация Людмила Живкова и т.н., той е голям специалист по тази епоха.

М. Ч. - Кадрите показват доста силен ентусиазъм по манифестациите. До колко обаче е бил откровен?
Деянова - Не мисля, че идеологията е непременно нещо фалшиво, фалшиво съзнание. Всяка идеология извиква съответните хора. Разбира се, че има различни групи хора. Имало е много процеси, народният съд и други такива, които са разделили българския народ на две. 9 септември е разделна дата в паметта, трябвало е да бъдат елиминирани доста хора. И те естествено са били принуждавани да ходят на манифестации.

Но е имало такива, които съвършено спонтанно са мислели, че строят социализма. Разбира се обществото бързо се модернизира, бързо се е индустриализира и много хора са вярвали в тези лозунги. Проблемът е, че има нещо, което ние много често бъркаме - тези лозунги не са били едни и същи през целия период на социализма. Нито манифестации са еднакво задължителни. Даже аз съм изследвала първомайските броеве на Работническо дело или деветосептемврийските броеве от 88-ма година.

Тогава манифестациите не само, че не са задължителни, но няма манифестации. Има манифестации на 24 май, но няма на 1 май или на 9 септември. Даже скандиращите, ентусиазираните маси изчезват от снимката на първа страница на „Работническо дело" и 88 година има само една рисунка на художника Тома Върбанов.

Защото няма маси, масите се снимат отдалече, някакви събрания задължителни, рутинни. Това е еволюция на самия социализъм. И аз си го обяснявам, че идва от това противоречие между идеологическите задачи и модернизационните задачи.

Защото социализмът наистина иска да построи едно модерно общество, което значи индустриализирано, което значи урбанизирано, което значи със средна класа, която все пак е образована. И тези хора вече не могат да гледат същите кинопрегледи нали, че американските войници пият Кока Кола и се тъпчат с наркотик.

М. Ч. - Т.е. ентусиазмът се формира по-трудно?
Деянова - Той е невъзможен. Формирали са се нов тип хора, автономни, индивидуализирани. Те не могат да бъдат мобилизирани по стария начин като една обща маса. Те са диференцирани, има различни пофесионални среди, които си имат своите йерархии - кой е научният, кой е истинският работник. Това противоречие е иманентно за социализма от начало до край.

М.Ч. - Използвайки вашите термини - може ли да се каже, че образът на врага е винаги мобилизиращ?
Деянова - Образът на врага е мобилизиращ в някои политически системи, особено в авторитарните поличитески системи. Изключително важно е формиране образа на врага чрез тези лозунги, чрез тази пропаганда. И не случайно министърът на пропагандата Гьобелс е казал, че "Ентузиазмът е точно толкова необходим за спечелване на войната над изтока, над комунизма, колкото са необходими оръжията и пушките".

Интервюто е взето от Мария Чернева за филма С всички сили - пет за четири в рубриката В кадър.