НОВИНИ

Лозунгите - кухият език на социализма

Мария Чернева
от Мария Чернева
16:57, 06.11.2010
Чете се за: 18:40 мин.
У нас
лозунгите кухият език социализма

Разговор с Георги Господинов за филма "С всички сили пет за четири" на БНТ

Мария Чернева - Какво е социализъм без лозунги?

Георги Господинов - Ха-ха, веднага ми идва „като манджа без сол". Вижте лозунгите, поне за мен, са начин да говорим за други неща, за важни неща. За думите, например за езика на социализма. Това си е огромна тема. Покрай заниманията ми за „Инвентарна книга на социализма" и други неща, се върнах към вестниците от онова време. И ако се зачетете в тези стари вестници, може да се види цялата така кухота и как да кажа, абстракция, помпозност на... значи филолозите ще кажат липса на денотат, липса на предмета, за който се говори.

Например, можеш да редиш няколко абстрактни думи една след друга и това е и във вестник „Септемврийче", „Работническо дело", това го има и в лозунгите. Значи един от абстрактните лозунги, които си спомням, е „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение". Значи отделно, че това е трудно за изговаряне и то трябва да стимулира... вижте в тези четири абстрактни думи ...учение, труд, жизнерадост и дръзновение, ако някого запитаме сега на улицата да ми каже петте разлики между жизнерадост и дръзновение ... сигурно ще се затрудни.

Но това натрупване на кухи и нищо незначещи думи е част от езика на социализма, част от онези ... медиите на социализма. И в някаква степен лозунгите ни говорят и за това какъв език обича социализмът, как да сблъскаме абстрактното, с пределно конкретното.

М. Ч. - Наистина ли мислите, че нарочно са държали линия на този кух език или той постепенно се е изпразнил от съдържание?
Георги Господинов - Значи изпразване от съдържание има, разбира се, но как да кажа... нещата са взаимни - всяка идеология се гради на такъв кух език.

Значи, когато нещата опрат до конкретност, идеологията започва да губи почва под краката си и това е така слабото място на всяка идеология - тя губи всекидневието, тя губи битката с конкретните неща. Когато се прибираш в къщи и си миеш чиниите с препарат Веро или си палиш стюардесата с кибрит, на който има ... всички кибрити ако си ги спомняте ще видите, че те са като малки билбордове, има лозунг или нещо, което трябва да мине за реклама. Но реклама примерно на завод „Петър Ченгелов".

М. Ч. - Обувен ли беше?
Георги Господинов - Обувен завод „Пертър Ченгелов", Пловдив или „Ален мак", т.е. мажеш си ръцете с крем „Дунавски вълни", произведен от „Ален мак". Вижте как идеологията се опитва да влезе във всичките тези малки неща почти незабележимо.

Заводът ще е кръстен на партизанин, „Ален мак" е ясно, вафлата ще е народна вафла ...Кой знае защо във всички тези неща, идеологията се опитва да влезе, но някак си това е външно присъствие. Хората имат нужда във всекидневието си от някакви топли отношения. Там в дома точно е много интересно до къде влиза лозунгът, идеологията, социализма и до къде остава пред вратата.

Значи всички помним тези табелки „Образцов дом" - има дори „Образцов блок". В момента, в Младост, на блока, до който живея, стои табелката „образцов блок". Снимали сме я в „Инвентарна книга на социализма". Какво значи образцов дом и образцов дом това означава ли, че имат хората в това семейство имат образцови отношения или образцов спрямо какви стандарти да е - подредена градинка и т.н.

Опитът, идеологията да влезе в частното пространство и според мен неуспеха да го направи - това е големият провал на социализма. В крайна сметка той прекалено иска, но прекалено грубо и не знае как да влезе в дълбоко интимния, частния живот на хората, в кухнята, в хола им. И слава богу, че не успява.

М. Ч. - Целта на лозунгите основно е била да формира ентусиазъм. И поне в началото изглежда са успявали!
Георги Господинов - Да, всяка пропаганда работи с това да формира, да произведе ентусиазъм. Мисля, че Бисмарк казва някъде, че ентусиазмът не може да се консумира замразен като херинга. Да го замразиш и да го отвориш, когато ти потрябва след 10 години. Той се произвежда в момента и се консумира на момента, топъл.

И пропагандните машини на всяка идеология не само комунистическата, но и преди това например в нацистка Германия се занимават с това, да произвеждат интусиазъм, да стимулира масите. Интересен е въпросът до колко това е работило.

Дори моят спомен, аз имам спомен от онова време, от онези лозунги и пътувайки от София към морето можеше да се видят едни лозунги изписани със зелени храсти на един скосени хълмове на и под мостовете „Слава на БКП", КПСС, „БКП - здраво стиснати ръце", „Дружбата ни със съветския съюз ни е така жизнено необходима, както слънчето и въздуха за всяко живо същество".

Ето това е част от, признаваме си или не, то е част от нашата памет, волна или неволна. Сега, на мен ми се ще неволната ни памет за социализма да е рефлектирала и да стане ... да имаме рефлексията да се отнасяме критично към нея. Но ето аз помня тези неща, имам зрителна представа за тях, помня. А и сега ако минавате из София, градът има памет също, пространствата имат памет.

Сега ако минем из София, ще видим на доста калкани да стоят тези лозунги. Значи минали са 20 години в бясно строителство, което се е случило в София и въпреки това тези лозунги стоят. Не знам правят ли ни впечатление или не, но голяма част от лозунгите остават, както следите остават. Дали са правели или произвеждали ентусиазъм, аз лично се съмнявам.

А и някак си хората са ги чели тези неща или с ирония, или с безразличие са се отнасяли към тях. Т.е. в един момент се е случило това ... 70-80 години се е случило това разделяне - вие си говорете вашите абстракции, ние си знаем какво да вършим. Което довежда до по-късни ефекти след 89-та това отношение, към държавата, че вие си правете каквото искате, ние си знаем нашата частна далавера. Тази шизофрения е много неприятна, но тя има своите корени от преди.

М. Ч. - Наистина ентусиазмът има качеството бързо да изтива?
Господинов - Да се разваля, да не е първа качественост ...

М. Ч. - И може би така се появава образът на врага, отново да мобилизира ...
Господинов - Да ни мобилизира, да ни събира и затова да този прословут лозунг - „Рейгън номер едно на тутраканската селищна система". Или друго нещо, като обикновен акт на производство на доматена консерва се превръща в иделологически акт.

Веднага идва и врагът, това са прословутите лозунги от рода на „Всяка консерва, бомба в лицето на империализма", „Всяка кокошка - летяща крепост", „Всяко яйце, бомба срещу империализма". То е с идеята да внушиш на обикновения производител, че това, което произвежда, той не го произвежда за собствено си дете, семейство, хората, които ще го купят.

Но то има скрит идеологически заряд. То е произведено, за да разруши този Рейгън, който Бога ми, едва ли някога се е сещал за тутраканската селищна система и си мисли за нея всяко вечер. Но ето това са смешките на социализма и ако задълбочим, за да не останем при забавното, тежкият въпрос, травматичният въпрос сигурно би бил - тогава не се ли е виждало, това бездарие и смях и безумие на подобни лозунги.

В смисъл - не е ли имало хора, интелектуалци и писатели, кинематографисти и журналисти, които някак си да успеят да посочат това безумие. Разбира се, имало е езопов език, имало е писатели, които са се опитвали, но всичко е доста ...

М. Ч. - Било е част от пейзажа ...
Господинов - Да, а как реагират хората - които ... сега се смеем, а дали тогава не е било смешно, защо не е било смешно тогава?

М. Ч. - Не знам, смешно ли ви е било, или сега от дистанцията на времето става абсурдно?
Господинов - Значи аз съм хванал този период, в който ти е било по-лесно да ти бъде смешно. 80-те години и не мога да си припиша никакви героизми, за това, че ми е било смешно. Бил съм дете и съм дочувал, че примерно родителите ми и хора близки до тях се смеят на това, но се смеят някак си кухненски, под сурдинка, на заключена врата. Този страх и смях е хубаво да се опише и когато говорим за смешното на онова време, да видим, че то е и част от нещо страшно.

М. Ч. - Говорихме за паметта, съзнателна или не. Ако говорим за подсъзнателната, то си е истински отпечатък върху личността. До колко е сериозен този отпечатък, вижда ли се този отпечатък днес под друга форма?
Господинов - Ами спорили сме с много хора по този въпрос. Аз мисля, че се вижда. Защото ако искаме сериозно да разберем, защо не ни се получават сега нещата, е хубаво да отместим поглед и малко по-назад. Например, много е лесно да кажем - ами откакто избухна демокрацията, нали всичко стана по-кофти, нищо не е като преди. Само от този израз, ако се направи един филологически и и етически анализ, ще се видят, колко проблеми дремят в това.

Първо - „избухваване на демокрацията" ясно е, че не сме били готови. Няма по-голямо доказателство за това, че тя ни се е случила, въпреки нашето желание. Тя накак си е избухнала, ние не сме я искали тази демокрация. Било ни е по-лесно преди да живеем, това значи изразът избухна демокрацията.

М. Ч. - И като избухва, пак не минаваме без лозунги?
Господинов - Не, не, не минаваме без лозунги. Изобщо въпросът за лозунга, ако така трябва да го подханем по отдалече, говори се, че още от френската революция е първият лозунг - „Свобода, братство, равенство". И оттам нататък - „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Също от 19 век „Съединението прави силата", т.е. Лозунгът не е социалистическо изобретение. „Arbeit macht frei" нацисткият лозунг - „работата ще ви направи свободни".

Ужасяващ, циничен, но също е част от голямата тема за лозунгите. Мисля си, не съм специалист по това, но съм се занимавал покрай другите неща с литературната история. Дали рекламата, лозунгът не се припокриват с някои неща след 89-та година, когато влизаме в ерата на рекламата? Значи рекламата при социализма е много особено животно.

Какво рекламираш - липсващите банани или да си избереш от единия вид шоколад ... какво да рекламираш, като нямаш конкуренция. Т.е. истинската реклама идва след 89. Впрочем Васил Коларов, 47-ма година ако не се лъжа, подписва декрет за забрана на рекламата, в България някак си рекламата става ненужна по това време.

Сега сме по-скоро в епохата на рекламата и на мен ми се струва, че и в политиката върви към медийно-рекламното не случайно. Значи един най-големите специалисти на рекламата, който дойде тук Жак Сегела и помагаше на политическата реклама на СДС, той има една страхотно заглавие на първата си книга „Не казвайте на майка ми, че работя в рекламата, тя си мисли, че съм пианист в бардак".

Значи толкова е било непрестижно и срамно да кажеш, че си в рекламата. А сега да кажеш, че си в рекламата, това е върхът на кариерата на всеки работещ в рекламния бизнес, че си копирайтер и т.н. Та сега политическото по-скоро върви към рекламата. Лозунгът се превръща в лого, рекламно лого.

М. Ч. - Това да не би да е изява на желанието под един лозунг да се съберат повече хора, общото между хората?
Господинов - Така е, значи, аз като човек, който се занимава с писане на истории, винаги съм подозрителен към опита с няколко думи да обединиш, да намериш смисъла. В лозунга има претенцията ... ще кажа какво не ми харесва в лозунга, той има претенцията да казва цялата истина. Винаги съм подозрителен към някой, който иска да каже цялата истина.

Лозунгът не се колебае, в лозунга е важно и в пропагандата да не се колебае. И лозунгът иска с няколко думи да изчерпи цялата сложност, нюансираност на нещата. Така че човек винаги трябва да бъде подозрителен към лозунгите.

М. Ч. - Не сте се изкушавали да пишете лозунги, в този смисъл
Господинов - Не, не съм се изкушавал. В началото на 80-те съм писал като студент рекламни изречения. Не съм ... по скоро интересът ми към рекламата и пропагандата е литературно-исторически. Занимавал съм се с това, как българската поезия през 30-40-те, рекламата и пропагандата присъстват. Покрай тази книга на социализма, спомените, които събирахме...

М. Ч. - Има ли в тези спомени, спомени за лозунги?
Господинов - Прегледах ги, не няма спомен за лозунг.

М. Ч. - Не е ли странно?
Господинов - Ами много е човешко и хубаво, че няма спомен за лозунг.

М. Ч. - Може би защото е било част от обстановката, никой не ги е забелязвал!
Господинов - Част от обстановката, но тази, която ... точно това, за което говорихме, тази обстановка, която знаем, че е там, че така се изисква, както сега вършим някакви работа, защото така се изисква от Европа или не знам от къде. И там по-скоро хората са си изработвали, ще ми се да мисля, че е така, някаква съпротива, реакция. Имунизирали са се против тази идеология. Въпросът е защо тази имунизация е спряла да действа.

М. Ч. - Сега се имунизираме наново със сегашните?
Господинов - Ами не, сега някак си опасността, онези лозунги да се обърнат сега в лайфстайл без да минат през рефлексията, т.е. директно да ги вземем от там и онова „О, Пепи, пуснали са кренвирши" за младите хора вече да е нещо кул, зад което не стои история. На мен ми се струва, че е хубаво те да знаят и историята, която стои зад това...

Сега ще ви покажа, има ги в „Инвентарна книга на социализма", ще покажа няколко от любимите ми. Ето например, когато говорихме за това, че в кибритите и в цигарите влизат лозунгите.

М. Ч. - 50 години съветска власт, това на кутия цигари ли е?
Господинов - Да, това са кутия цигари ... а защо на цигарите пише БКП 9 конгрес? Ето един от любимите ми лозунги „Тишината лекува" „Пази се от обождане", „Млад Димитровец си ти, чист и спретнат винаги си ти". Има един, който си спомням от поликлиниката, която съм посещавал като дете. Едно стихче на зъболекарската поликлиника „За приятел паста бих избрал, по добър едва ще се намери, но да е паста Мечо или вода от Мери Члери". Абсолютно не съм знаел, какво е Мери Члери, но това е нещо, което остава и 30 години още си го спомняш.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
По света и у нас в 100 секунди
По света и у нас в 100 секунди
За рисуването на лозунги - разговор Георги Чапкънов и Кирил Гогов
За рисуването на лозунги - разговор Георги Чапкънов и Кирил Гогов