НОВИНИ

Кой измисля текстовете на лозунгите

Кирил Поромански -бивш завеждащ отдел "Пропаганда" към ГК на БКП, КюстендилНа този булевард България, тогава беше Георги Димитров, вървеше манифестацията на 9-ти септември, на октомврийска революция и всички манифестации както си бяха. Манифестациите с лозунги с хората облечени в нови дрехи.

Мария Чернева
от Мария Чернева
16:31, 06.11.2010
Чете се за: 05:03 мин.
У нас
измисля текстовете лозунгите

Ивтервюто е част от филма"С всички сили пет за четири" на БНТ

М. Ч. - Вие сте ги организирали манифестациите, така ли?
Поромански - Ами аз бях един от организаторите на манифестацията. По длъжност съм бил и в общината като завеждащ отдел култура и зам.-кмет по културата и в градския комитет на партията като зававеждащ отдел пропаганда. Така че съм гледал нещата от едната и от другата страна.

М. Ч. - Къде слагахте лозунгите?
Поромански - Лозунгите се слагаха... отзад се слагаха на пощата, и на тази сграда, която беше хотел Паутария, където сега има други реклами.

М. Ч. - Какви лозунги се слагаха?
Поромански - Там се слагаха портретите на класиците Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Нямаше лозунги, а главният лозунг беше на къщата отсреща и всяка манифестация имаше челен лозунг. Примерно да кажеме на 1 май - „Да живее 1 май - празникът на труда". На 9 септември - „Слава на КПССС" като челен лозунг, а след това всяко предприятие и всяко учреждение си имаше блок и в този блок имаше лозунг, който беше в синхрон с основния лозунг.

М. Ч. - Например?
Поромански - Пак се повтаряха тези лозунги и заедно с това те пък демонстрираха своите постижения - „Изпълнихме плана за 9 месеца".

М. Ч. - Пет за четири имаше ли?
Поромански - Ама как, петилетката за четири.

М. Ч. - Изпълнявахте ли често петилетката за четири години?
Поромански - Ами изпълняваха се, защото много от нещата зависеха от молива и хартията нали. И желанието на началника

М. Ч. - Кой казваше какви да бъдат лозунгите - вие ли?
Поромански - Вижте най-напред лозунгите ги копирахме от лозунгите на КПССС, след това ЦК на партията също спускаше лозунги и тезиси за всеки празник. За 1 май едни лозунги за 9 септември друг вид лозунги, но общо взето за социализма, за марксизма, за класиците, за труда от този характер бяха лозунгите.

Това е част от фасадата на читалище Братство, но беше съборено по едно време. И точно пред него се правеше трибуна. На тази трибуна обикновено стояха партийните и държавните ръководители на областта и на града и са посрещали манифестацията. Заедно с тях на трибуната се канеха и героите на труда също бяха на трибуната и когато минава тука, манифестацията викаше БКП, КПСС и т.н. и отминават и в две направления наляво и надясно, за да могат да дойдат другите.

М. Ч. - И се четат лозунгите. На някой правеше ли му впечатление какво пише там, да са ви правили проблем, забележка?
Поромански - За лозунгите имаше така айде да не се каже строга цензура, но имаше проверка. И аз също съм ходил по предприятията и учрежденията, как са се подготвяли за манифестацията и естествено, се гледаха портретите, лозунгите.

Каквото те са постигнали тази година - „ Петилетката за четири години", имаше лозунги „Изпълнихме плана" или някои други неща, които са ежедневие в живота на отделните организации.

М. Ч. - Добре, вие сте получали текстовете на лозунгите...
Поромански - Тези текстове обикновено ги вземахме от манифестациите в Москва, манифестациите в София?

М. Ч. - Вие лично сте ги взимали?
Поромански - Ние си гледаме предавания и си записваме нали. Човек се учи по този начин. Освен това за всеки празник от ЦК на партията пращаха така циклостично указания, какво да се прави и основните лозунги. От друга страна пък ги пращахме на партийните организации, на колективите, които ще се явят на манифестацията.

Това е така да се каже технологията, а писането ставаше в едно ателие и тези лозунги се даваха на художници и се пишеха на транспаранти, които се закачаха на такива дървени скари и основният лозунг беше... стоеше ето там на тази къща, където сега са рекламите.

Там стоеше „лозунгът на лозунгите". Се пишеше от един от най-добрите художници и тук не мога да не спомена моя личен приятел Кирил Гогов, който нарисува герба на Кюстендил и герба на България... И един ден сме написали основния лозунг, аз съм вече в общината, „Води ме, партийо, води ме".

И сме написали води ме парийо с „й" и „о", както се пише в бившия звателен падеж. И идва един приятел от градския комитет на партията и вика - „Поромански, веднага да махнеш лозунга!". - „Защо бе?" - „Ами защото другарката еди коя си каза да се махне и да се напише с ер малък.

М. Ч. - Махнахте ли лозунга?
Поромански - Не го махнах, само, че после ми викаха, че не слушам. А аз слушах българския език и законите на българския език. Ако некой не ги знае, те са за негова сметка. Ругаха ме, но лозунгът си остана.

М. Ч. - Често ли имаше грешки по изписванията на лозунгите?
Поромански - Ами имаше, защото имаше и такива случаи, когато хората, които слагаха лозунгите, ги обръщаха или пък портретите бяха наопаки. Предствате си Ленин или Сталин обърнат с главата надолу. Това беше голям скандал, защото част от манифестацията се подготвяше през нощта и хората уморени не са видели.

М. Ч. - Значи сте превеждали лозунги от руски манифестации, така ли?
Поромански - От руски манифестации, от манифестации.

М. Ч. - Проблеми с превода имахте ли?
Поромански - Не, разбира се. „Да здравствует КПСС" „Да вздравствует ..." някой от другарите. Нищо сложно. Куриозите идваха от ежедневието, когато някой от началниците се престараваше и искаше да каже нещо много умно, а фактически се получаваше гаф. И един от гафовете беше този - немаше достатъчно мляко, достатъчно месо и т.н. и един от шефовете на едно окръжно съвещание казваше - „Другари, дайте да се разберем искам „Във всяка къща да има говедо". И викаме кой е говеидото - аз или ти ... хи хи.

М. Ч. - И това го изписвате на лозунг?
Поромански - Да.

М. Ч. - А добре, не е ли нелепо петилетката за четири години?
Поромански - Ама вижте това си е естествен лозунг, тези неща се възприемаха някак си естествено и хората, колкото и сега да имат отрицателно отношение, общо взето възприемаха тези неща по-спокойно, по-естествено. Първо защото всяка дама се обличаше с нещо ново, след всяка манифестация имаше в стола или на друго място, имаше банкет.

М. Ч. - Значи лозунгите не са били досатъчни за ентусиазма, ами трябвало и банкет да има?
Поромански - Ама разбира, се материалното с духовното вървят заедно.

М. Ч. - А къква е ролята на лозунгите, те имали ли са ефект?
Поромански - Ефектът трябваше да бъде мобилизиращ, да се мобилизират колективи, да изпълняват петилетката в четири години нали, да изпълняват лозунгите на партията и да бъдат дисциплинирани.

М. Ч. - Получаваше ли се?
Поромански - Ами общо взето се получаваше, защото Кюстендил разви доста индустрията, разви част от селското стопанство.

М. Ч. - Заради лозунгите?
Поромански - Ами вижте и заради лозунгите, защото в крайна сметка има една политика, която се осъществява и често пъти тази политика кристализира в определени лозунги.

М. Ч. - А този ентусиазъм не изфирясва ли накрая?
Поромански - Ами да, много естествено ентусиазмът след това се повдигаше, когато хората седнат на маса, когато хапнат, пийнат и почнат да танцуват. Така че манифестациите имат една втора страна, чисто човешка страна, на която хората си се радваха.

М. Ч. - „Наръчник на агитатора" не сте ли ползвали?
Поромански - Ама имаше си „наръчник на агитатора", той се получаваше всеки месец.

М. Ч. - Там нямаше ли указания за лозунгите?
Поромански - Имаше материали как на едно или друго място са провели този или друг празник и разбира се какви лозунги е имало, какви изказвания, кой е присъствал и т.н. Обиквовено имаше и делегации от съветския съюз, защото ние бяхме побратимена област с Брянск област и често пъти на нашите манифестации имахме делегации от Брянск и трябваше да се скандира или КПСС, или Хрусчов, или Брежневв или който и да е там от ръководителите.

М. Ч. - Не се притеснявате да говорите за тези неща!
Поромански - Не се притеснявам от нищо, което съм направил. Първо, защото това е част от моя живот и част от този град и ако ние започнем да отричаме предишния ден, тогава няма да има настояще, по-малко бъдеще.

М. Ч. - Мисля, че останалите ви колеги се притесняват да говорят за лозунгите заради лицемерието. Че едно са писали, друго са мислели.
Поромански - Лицемерие не, колкото приемане на нещата като другите. „Така правят всички" по Шекспир и понеже така правят всички и аз го правя така.

Имаше някаква такава уравниловка и по отношение на заплащането, и по отношение на тоалетите, типови сгради и това типовото, слагаше ограничение за хората, които имаха творческо мислене и идеи.

А за масовия човек това беше някакво удобство, в което влизаш. Всички са като тебе, ти го правиш, те го правят и това те успокоява. В този смисъл имаше нещо положително, нещо хубаво, което беше приятно за хората. Така беше и в Съветския съюз, в Сърбия, така беше и в Чехия.

М. Ч. - Значи наистина сте вярвали, че с ентусиазъм ще построите истински щастлив живот?
Поромански - Ами да, вярваше се. Защото у всеки човек има една надежда, че утре животът ще бъде по-мъдър, по-хубав.

М. Ч. - Кога започнахте да се съмнявате в това?
Поромански - Аз съм човекът, който винаги се е съмнявал. Още повече е имало и типични грешки. Виждало се е, че се греши. Например изкореняването на старите овощни дървета.

М. Ч. - А, а за овошките нямате ли лозунги?
Поромански - За овошките беше „Да приберем реколтата". Ама прибирането започва да става по едно време и по друг начин. Отива шофьорът при началника и казва, че го изпраща еди кой си за ябълките, вика се бригадира, казва му се - дай от хубавите и т.н. и сед това натоварват в колата на началника и ...ето ти прибиране на реколтата.

Интервюто е взето от Мария Чернева за филма С всички сили - пет за четири в рубриката В кадър.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
За рисуването на лозунги - разговор Георги Чапкънов и Кирил Гогов
За рисуването на лозунги - разговор Георги Чапкънов и Кирил Гогов
Лозунгите не са измислица на социализма - разговор Лиляна Деянова, социолог
Лозунгите не са измислица на социализма - разговор Лиляна Деянова, социолог