На днешния ден преди 119 години с Указ на Цар Фердинанд е създадена Софийската обща гарнизонна болница, чийто наследник днес е добре познатата на пациентите Военномедицинска академия.

На днешния ден преди 119 години с Указ на Цар Фердинанд е създадена Софийската обща гарнизонна болница, чийто наследник днес е добре познатата на пациентите Военномедицинска академия.

Първият началник д-р Георги Золотович е един от авторите на първите здравни закони у нас и сред основателите на Лекарския съюз. И днес медиците, които работят във ВМА са сред елита на здравните специалисти в България, а многобройните мисии на академията в ”горещи точки” по света утвърдиха българските лекари и сестри и сред световната медицинска колегия.

В момента над сто военни медици участват в мисии зад граница – Афганистан, Босна и Херцеговина, Кувейт, Италия... През януари военномедицински екип замина на хуманитарна мисия в Хаити в помощ на пострадалото от земетресението население на островната държава. През годината сертифицираното от НАТО авиомедицинско звено участва в няколко медицински евакуации на български граждани от различни точки на света.

ВМА е на първо място и в рейтинговата класация за удовлетвореност на пациентите на Българската асоциация за закрила на пациентите. От началото на годината досега в болницата са извършени над 200 хиляди прегледа и 92% от дейността й е по линия на Здравната а каса, т.е. ВМА е отворена за всички пациенти у нас. Подготвят се и новости.

Ген. Стоян Тонев, директор на ВМА:
- През януари ще открием новата клиника по токсикология. Другото е, че ще предоставим нашата информационна система за здравните досиета – ще я предоставим безплатно на МЗ, тъй като нашата система вече е разработена и могат да я използват. В последните 7-8 месеца се очертава тенденция при нас да пристигат около 90% от тежките случаи за провинцията. За София си ги разделяме с „Пирогов”, но от провинцията нещата не са така, както трябва да бъдат. Това се дължи не само на липса на пари, а по скоро на липсата на мотивация у лекарите в страната. Те не се чувстват сигурни за мястото си, нито за болницата, в която работят. Непрекъснатото говорене за реформа води до несигурност. Много е важно обществото да промени отношението си към реални хора, работещи в здравеопазването, защото има 7-8 големи болници, в които лекарите са донякъде защитени, но малките общински и областни болници имат нужда от подкрепа.