Преди 50 години трима български студенти отпечатват и раздават позиви срещу нахлуването на войските на пет държави от Варшавския договор в Чехословакия. Позивите са в защита на "Пражката пролет" от 1968 г., а студените са единствените в България, които реално протестират срещу окупацията. По-късно тримата са арестувани и хвърлени в затвора. В момента е жив само един от тях - Александър Димитров.

Септември 1968 година. Трима български студенти - Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров напечатват позиви, които гласят "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!"

Александър Димитров: Първата партида беше около 230 позива. Писахме ги в началото на септември и по това време - 21-и вечерта, на 22-и и на 23-и Валентин ги занесе в Пловдив, а ние с Едуард Генов разделихме София и пускахме по пощенските кутии.

После написват и втора партида - в подкрепа на осемте руснаци, които протестират на Червения площад срещу нахлуването в Чехословакия. Не успяват да ги разпространят, защото техен приятел ги издава. На 29 октомври същата година са арестувани, а по-късно хвърлени в затвора. Димитров престоява там две години, после е изселен в Свищовско. Тримата са единствените българи реално протестирали срещу военната интервенция.

Александър Димитров: Всички хора бяха против, не всички, но мнозинството от мислещите хора бяха против това нещо, но си мълчаха.

От разстоянието на времето Александър Димитров смята, че през 1968 г. постъпката им е била по младежки глупава, но правилна.

Александър Димитров: Мислехме, че не трябва да ни хванат и всъщност не мислехме за нас, мислехме за чехите и нашите народи, които по някакъв начин да отхвърлят тази аномална система... Да стоиш безучастен, когато нещата са ти в ръцете, особено в днешно време и да чакаш някой да ти свърши работата, не е хубаво.

През 2008 г. Димитров получава от чешкия министър-председател орден "Крамарж" за гражданска доблест. На 16 ноември той ще получи отличие и от Словакия - вторият по стойност национален орден "Двоен бял кръст" с мечове.