Той е професор по репродуктивни науки в Импириъл колидж в Лондон. Той е председател на Кралския колеж по музика. Той кара класическо Бентли от 30-те години.

Той е професор по репродуктивни науки в Импириъл колидж в Лондон. Той е председател на Кралския колеж по музика. Той кара класическо Бентли от 30-те години.
Той е член на камерата на лордовете на британския парламент и телевизионен водещ на една от най-успешните поредици на ВВС - Човешкото тяло.
Той има повече от 300 публикации в научни списания, и е вярващ Юдаист.
Той е получил 26 патента и наградата за режисура от театралния фестивал в Единбург. Той изследва гени и стволови клетки и отваря научните лаборатории за седемгодишни деца.
Той е Робърт Уинстън.

Защо избрахте медицината, и то репродуктивната медицина, пред другите науки?

Р.Уинстън: Честно казано - по случайност. И три години след като завърших изоставих медицината и се хванах с театъра. Работих като режисьор, развивах кариера, но после реших, че пак искам да се занимавам с наука и си намерих работа в научен институт..... Всички науки ме интересуват, защото съм член на съвета за научни изследвания в областта на инженерна физика, който разпределя над 800 милиона британски лири годишно за различни разработки в областта на физиката, химията, космологията, ядрените изследвания. Така че не съм се ограничил само в репродуктивната биология.

Според интернет, в момента търсите методи за генно модифициране на стволови клетки. Така ли е?

Р.Уинстън: Горе долу. Изследваме как да променяме гените на големи животни. Използваме техните стволови клетки и по специално тези, които изграждат спермата. Модифицираме сперматозоида индиректно, като леко го изменяме, така че когато оплоди яйцеклетката, полученият ембрион и порасналото животно, имат гени, които малко се различават от нормалното. Това не значи, че животното е болно или изродено, но то носи гени, които могат да бъдат много полезни в човешката медицина. Можем например да правим медицински смеси от млякото на тези животни и те са много по-ефективни от досегашните. В бъдеще можем да използваме тези животни за донори на органи за трансплантация на хора - сърце, бял и черен дроб, бъбреци. Това ще спаси много хора. Все още сме далеч от успеха, но разработваме напреднали технологии. Надявам се един ден да успеем.

Вярвате ли, че е етично към животните?

Р.Уинстън: А вие вярвате ли, че трябва да се яде месо? Кажете ми - обръщам въпроса! Моят аргумент е, че не правя нищо по-различно от хората, които убиват животни за храна. Макар че не е задължително да се ядем месо, нито да си правим обувки от естествена кожа, защото вече разполагаме с редица синтетични материи, които могат да спасят животните. Освен това прасетата, които отглеждам аз са съвсем здрави, щастливи и живеят при прекрасни, идеални условия, защото трябва да са в идеално здраве, ако ще ги използваме за трансплантации.

Какви са възгледите ви за клонирането?

Р.Уинстън: Големият интерес към него е доста глупав. Не мисля че клонирането е важно. Във Великобритания имаме 25 хиляди човешки клонинга - това са еднояйчните близнаци - и те не ни създават проблеми.... Не познавам човек, който сериозно се опитва да осъществи клониране. Няколко души се саморекламират и предлагат клонирането като услуга, но те са доста арогантни хора - за съжаление лекари и то не много добри. През последните 15 години, те тръбят навсякъде, че са клонирали човек, но никога не са представили доказателства. Подозирам, че лъжат.

Разкажете ми за ин витро оплождането - то носи ли чудото на сътворението? Човек има ли усещането, че създава нов живот?

Р.Уинстън: Със сигурно не създаваме нов живот - това, което използваме е вече живо - жив сперматозид и яйцеклетка, от които правим жив ембрион. Не създаваме живот и никога не съм гледал на това като на чудо на сътворението - тази идея е прекалено грандиозна. Не правим нищо по-различно от всяка друга медицинска дейност в лаборатория или в операционна. Оплождането ин витро е преекспонирано в обществото и това не винаги е в услуга на самото лечение. За това се плащат чудовищни суми на лекарите, които го практикуват. Това е неприемливо. Някои специалисти по репродуктивна медицина се виждат като богове - това е неоснователно и е в ущърб на пациентите и на самата наука.

Кое е най-завладяващото в научната ви работа?

Р.Уинстън: За 30 - 40 години всеки експеримент ми се е струвал важен, но след време разбираш, че не така. Много е важно да не си помислиш че си по-важен от самата работа. ...Няма да забравя как през 1971 г. или 1972 г. погледнах за пръв път с микроскоп във фелопиевата тръба на един заек. И гледах как яйцеклетка се спуска към матката, подпомогната от движението на мускулите и на другите клетки. Красота, истинска красота и същевременно чиста биология. Човек да гледа този сложен механизъм на фелопиевата тръба, който днес - 40 години по-късно, все още не разбираме в пълнота. Това беше разтърсващо, почти толкова колкото и да погледнеш за пръв път в стероскопичен микроскоп, който показва всичко цветно. Беше невероятно. От време на време биологията предлага такива неща, ако си държиш очите отворени и те са истинско чудо.


Защо участвате в телевизионни програми. Смятате ли че така ще помогнете науката да стане по популярна?

Р.Уинстън: Не харесвам този израз - да направим науката популярна.... Друго е по-важно. Наскоро публикувах книга, която се казва "Лоши идеи"... В нея казвам, че всяка област на науката ни е помогнала да подобрим себе си, средата си и да разберем по-добре света. Но не си признаваме, че всяко научно постижение има и недостатък. И не може да се доверяваме на правителствата - независимо дали са демократични или не, че ще използват науката разумно. В момента имаме един прекрасен пример - Фукушима. Ясно е, че нито учените, нито хората, които използват технологията там, са взели насериозно своята отговорност. Нито пък Японското правителство, което продължава да ограничава информацията и не обяснява какво точно се е случило след земетресението и цунамито. Това влияе на целия свят, при положение че атомната енергия може би предлага изход от глобалното затопляне и планетарни промени. Много важно е да се изгради добре връзка между учените, науката и обществото, на което ние служим.

Участвате в поредица на ВВС - Човешко тяло. Тя спечели много награди. Каква е причината за този успех?

Р.Уинстън: Не знам. Не обичам да се гледам по телевизията, това ме кара да се чувствам малко неудобно. И е скучно. Предполагам че е била успешна, защото хората се интересуват от наука, а и показахме революционни за времето си фотографски техники.

Какво трябва да направим, за да се заинтересуват децата от наука, кога трябва да започнем?

Р.Уинстън: Колкото се може по-рано. Трябва да ги окуражаваме да задават въпроси и да им отговаряме сериозно, като се стремим да не ги лъжем или да не им даваме фактологически погрешна информация. Децата трябва да видят чудесата на науката. За да постигнем това ни трябват истински добри учители, които трябва да мотивираме и възпитаме. И най-важното - трябва да се погрижим децата да имат достъп до научни експерименти, които да правят сами - в училище и извън него. Тук във Великобритания имаме много добра практика, самият аз основах научна лаборатория в Имипириъл Колидж, която дава възможност и на седемгодишни деца да идват в университета. Бих искал тази инициатива да стане национална и дори международна.

Къде е мястото на Бог в днешния технологичен свят?

Р.Уинстън: Това е личен въпрос и всеки ще ви отговори различно. Аз самият не смятам че има конфликт и не разбирам защо толкова много учени проявяват злоба, нетърпимост и агресия към религиозните вярвания. Религиозният човек не е по-лош учен от атеиста.

А имало ли е момент във кариерата ви, когато сте си казвали - аз съм до тук, отидох твърде далече - това е божия работа.

Р.Уинстън: Не, никога не ми се е случвало да изпадам в такъв вътрешен конфликт. Макар че не съм християнин, аз съм религиозен човек. Но често съм си казвал, че не трябва да отиваме по далеч по чисто етични причини. Това е съвсем различно. Учените трябва да работят в някаква етична рамка, а не във морален вакуум.
Да ви запозная с моята мишка - виждате ли я?

- Да виждам я

Р.Уинстън: Тя е много послушна, не скача насам натам.

Има ли си име?

Р.Уинстън: Не, защото тя все пак е само парче кожа.
Преди пищеше като я натиснеш, малко се е развалила, но има прекрасна опашка......
Подариха ми я след един експеримент преди 30 години, който беше неуспешен. Не помня много, но се опитвахме да направим нов вид контарцептив, който не използва хормони. Искахме да променим скоростта, с която яйцеклетката се придвижва във фелопиевата тръба. Финансираше ни световната здравна организация и то с колосална сума - около 2 - 3 милиона долара. Работихме с научни центрове в Чили, САЩ и мисля - във Франция или Италия. И след като изхарчиха тези милиони, решиха, че хапчето няма да проработи. Но ми остана мишката - смее се.

А защо носите мустаци професоре?

Р.Уинстън: Пуснах си ги през 69-та, когато бях театрален продуцент на фестивала в Единбург. Дадоха ми годишната награда за режисура - невероятно нали. И реших, че щом съм си пуснал мустаците в такъв успешен за мен момент, няма да ги обръсна повече, освен за благотворителна цел - ако някой направи огромно дарение. Свикнах с тях през годините - добре филтрират супата и ми пазят лицето от студа през зимата.

И все пак - вие самият сте много активен човек - не ви ли интересува възможността да продължите да работите, да живеете много по-дълго?

Р.Уинстън: Всъщност не. Бих искал да бъда полезен, умът ми да е активен и да се чувствам добре физически, така че да се радвам на живота. Но проблема с остаряването е, че след определен момент това е трудно. Не ни трябва да удължаваме живота дотолкова, че на нас самите да ни е некомфортно и да товарим обществото, което да ни плаща пенсиите. Ще съм щастлив да доживея до 90. Но за съжаление в много части на света очакваната продължителност на живота остава ниска - около 50 години - ние трябва да осъзнаем колко сме привилегировани.

Изследванията в областта на генетиката, фертилитета и стволовите клетки дали е начин човекът да достигне до безсмъртие? Въобще имаме ли нужда от него?

Р.Уинстън: Не, не мисля, че ще постигнем безсмъртие. И не ни трябва. А масовият интерес към него е по-скоро незрял и необмислен. Има учени, които подхвърлят разни луди идеи за безсмъртие, но ако попитате хората на улицата - включително лекари - те ще ви кажат, че искат щастлив живот, но не и безсмъртие. И това е напълно разбираемо. Безсмъртието ще тежи и на отделния човек, и на обществото, и на планетата.

Вижте повече за кампанията Софийски фестивал на науката