Алгоритми и мечти – какво събра Бербатов с едно момче от Монтана

Запознава ни един делничен ден. Тук, където времето сякаш е спряло - между концертите по време на криза и ежедневието на малкия град. В Монтана откриваме Александър – едно момче като всички други и все пак някак по-различен. Спечелил е не един златен медал от олимпиади по информатика в България и по света. В гимназията го смятат за „малък гений”, а той мечтае само за едно – да създава бъдещето. От компютърните програми до изкуствения интелект.

Александър Коларски: За мен информатиката е начин да изразя себе си. Чрез информатиката аз мога да помогна на много хора. Преди две-три години аз и моят научен ръководител и съекипникът ми направихме три електронни помагала, които се използват в голяма част от българските училища, а всъщност те помагат в обучението на много млади хора и мисля, че така сме дали нещо на света.

Любопитството – ето какво го кара да стои до късно през нощта, за да създава компютърни програми и сборници със задачи. И докато връстниците му се вълнуват от балове, матури и изпити, той се бори за поредния медал. А в свободното си време предава своя опит на другите ученици в гимназията.
Ксения Йотова, директор на Природо-математическата гимназия в Монтана: Той е моторът на малката група – по-малките от тази школа по уеб-дизайн и децата са толкова вдъхновени от тези успехи, че тръгват от съвсем ранна възраст по неговите стъпки.

Александър: Успехите, които съм постигнал – аз съм горд с тях и всъщност мисля, че всичко си заслужава.

Въпреки спечелените грамоти и похвали, истинската награда дошла от Фондация „Димитър Бербатов”.Българският футболист я създал, за да помага на талантливи деца в България. Александър например получил стипендия заради успехите си в информатиката, но и до днес не може да забрави как Бербатов стиснал ръката му...

Александър Коларски: На първо място това е огромно признание за мен, за труда, който съм свършил. Това всъщност е един стимул да продължа напред, да се развивам все повече и повече и наистина е огромно признание за мен човек от такива висоти да връчи награда на мен.

Бил по-развълнуван от срещата си с българския нападател на „Манчестър Юнайтед”, отколкото от първите спечелени пари…

Александър: Той показа на какво е способен даден българин и наистина е като мой идол...

Репортер: Защо – защото е постигнал мечтата си?

Александър: Да, защото е правил това, което обича и е постигнал нещо велико с това, което обича – своята професия.

Днес Александър, който обаче е почитател на „Ливърпул”, също мечтае да достигне върха. Но не във футбола, а в науката. Не го плаши дори фактът, че в България ще получава повече грамоти, отколкото пари...

Александър: Мисля, че няма значение къде се намираш. Важното е какво носиш в сърцето си, хъсът за работа и всъщност това да преследваш целите си.

Затова ще остане. А може би и заради своите родители – библиотекарка и инженер, които нямaт пари да изучат сина си в чужбина. Ето защо Александър вече знае, че нещо в България трябва да се промени, но все още не може да каже точно какво.

Александър: Може би да се обръща повече внимание на младите хора, на образованието, на обикновените хора, които живеят тук...

Красимир Асенов, преподавател по информатика и информационни технологии: Като гражданин мисля, че още много, много неща трябва да се направят, особено за образованието. Днешните политици са ни длъжници.

Репортер: От това ли най-много Ви боли като преподавател?

Може би да. Донякъде и от отношението на обществото към работата на учителя, донякъде и от отношението към успехите на тези деца, които някак-си са много краткотрайни като обществена разгласа и като популярност.

Учител и ученик – а всъщност приятели, които понякога преподават информатика заедно. И двамата говорят за промяната, макар че не знаят каква ще е тя. Но докато ежедневието заличава надеждите на по-възрастните, за младите остава вярата в тях самите...

Александър Коларски: Имам познати, които са златни медалисти по химия, биология, математика и те са едни от най-умните в света. На много олимпиади, състезания са ходили и всъщност са успявали. И това ми дава надеждата, че нещата ще се променят тук.

Убеден е – за неговото поколение няма да има невъзможни неща. Може би защото вече е открил своето доказателство, че и най-смелите мечти понякога се сбъдват.

http://infocenter.bnt.bg/