Постиженията му граничат с фантастиката, по-точно надхвърлят я. Дори и само заради това, че успя да телепортира фотони на стотици километра Антон Цайлингер заслужава световно признание. Казва че Анщайн го е въвел в света на физиката, но това не му пречи да го опровергава.

проф. Антон Цайлингер - университетът на Виена: - Айнщайн наистина не е харесвал много идеята за сплетените състояния и дори иронично ги нарича "призрачни действия от разстояние". И истината е че той се е надявал някой ден физиците да се откажат от тези идеи. Е тук Айнщайн не е бил прав. Ние днес имаме много приложения на сплетените състояния и телепортацията е едно от интересните приложения.
М. Ч. - Световния рекорд за предаване между преплетени частици е ваш - 144 километра на канарските острови. Защо там?
проф. Цайлингер - - Да, ами причината заради, която работим на канарските острови е че и двата острова които използваме - канарския риф и де палма, и на двата острова има телескопи, които се използават от много европейски страни. Въпросът е, че там вече има инфраструктура, за да се правят подобни опити и обикновено на тези острови въздухът е много чист, няма много хора и това е една от най-добрите локации за комуникация със светлина на дълги разстояния.

А това, което Цайлингер прави на островите надскача всяко въображение. Първо той успява чрез сложна система от лазери да изолира единични фотони. Само по себе си огромно постижение. Пропускайки един фотон през специални кристали, той се разделя на два, с по-малки енергии. Родени от един, двата нови фотона имат допълващи се характеристики.Т.е. те са в сплетени състояния, защото промяната на единия, води до моментална промяна в другия. Независимо на какво разстояние се намират фотоните един от друг. Но ключовата дума е моментално, което дори няма скорост.

М. Ч. - -Какъв беше първият ви успешен експеримент в изучаването насплетените състояния, колко време ви отне да го направите?
проф. Цайлингер: - Ами първият експеримент по преплитането беше беше квантовото кодиране. Това е една интересна концепция и идеята е че преплитането може да се използва да кодираш повече от един бит от информация, в една частица, в един фотон. Еспериментът продължи три години включително подготовката, но днес такъв експеримент става за един ден.
М. Ч. - Как се почувствахте когато експериментът проработи?
проф. Цайлингер - О, много ми хареса, аз винаги съм се вълнувал когато експериментите се получат и проработят и е много хубаво, когато видиш нещо за първи път. Това е наистина ... аз мисля че вероятно е като при изследователите, които откриват нова земя, като Колумб когато открива Америка. Това е нещо ново и много хубаво.
М. Ч. - - Какъв ще бъде следващия експеримент , следващия световен рекорд
проф. Цайлингер: - - Ами не мисля, че искаме да увеличаваме разстоянията, ние все още работим на канарските острови, правим опити с телепортация и в следващите години искаме да използваме сателити, за да направим квантова комуникация на разстояния от 500 или хиляда километра и целта е да получим световна квантова комуникация.
М. Ч. - Вие не говорите много да телепортация на обекти дори на хора. Търде далечна цел или е невъзможна?
проф. Цайлингер - Първо, телепортацията на хора е невъзможна и второ има интересна разлика. А именно телепортацията, която направихме е квантовата телепортация на информация, която определя, описва състоянието на обектите. Ние не можем да телепортираме материя, ние не можем да телепортираме субстанции.
М. Ч. - - Е толкова съжалявам, аз се надявах да включите там нещо и да дойдете тук в студиото...
проф. Цайлингер - Е, вие не я изхвърляйте тази надежда. Понякога ние се надяваме на невъзможното.
М. Ч. - Казвате, че сега вече можете да задавате нови въпроси за реалноста. Какви точно, какви са новите ви предизвикателства?
проф. Цайлингер - - Въпросите които задаваме с експериментите основно са - дали имаме право да допуснем, че реалността която ние наблюдаваме съществува преди измерване, преди наблюдението. И отговорът е, че има ситуации, коите не можем да допуснем това. И това е един от въпросите които изследваме.
М. Ч. - Казвате че сте били пленени от красотата в математиката. кое е най красивото уравнение което сте срещали? проф. Цайлингер:- О, има толкова много красиви уравнения, но за мен най-красиво е може би е уравнението на Шрьодингер. Фундаменталното уравление на квантовата механика. Това уравнение има много малко математически символи и то описва цялия свят на материята, лазерите, магнетизма, на атомите, на химията, това е наистина фантастично.М. Ч. - И къде е красотата?
проф. Цайлингер - Ами красотата е в простотата. Математическата красота много често е в простотата, в която имаме много малко символи и дори когато го описвате то изглежда красиво. И това е странно - наистина изглежда красиво за физиците и математиците.
М. Ч. - Коя е любимата ви научна фантастика, може да не е матрицата, но нещо друго?
проф. Цайлингер - Моята любима научно-фантастична книга е "Пътеводител на галактическия стопаджия". Това всъщност е комедия, книгата е много смешна, но има много умни и красиви идеи.

Но дори и Дъглас Адамс не е в състояние да измисли нещо по-фантастично от науката на Цайлингер.