Може би всичко тръгва от онова околосветско пътешествие с кораба Бийгъл. А може би дори по-отдавна. От унаследяването, без което няма еволюция. Така че преди Бийгъл, дядото е важен - Еразмус Дарвин - лекар поет и енциклопедист. Еразмус ще да е предал онзи ген на всепоглъщащо любопитство, което в крайна сметка качва Дарвин на кораба. Въпреки че страда от морска болест.

Може би всичко тръгва от онова околосветско пътешествие с кораба Бийгъл. А може би дори по-отдавна. От унаследяването, без което няма еволюция. Така че преди Бийгъл, дядото е важен - Еразмус Дарвин - лекар поет и енциклопедист. Еразмус ще да е предал онзи ген на всепоглъщащо любопитство, което в крайна сметка качва Дарвин на кораба. Въпреки че страда от морска болест.
    На Бийгъл взимат Дарвин като геолог. За пет години пътешествие той се изгражда като отличен анторполог, зоолог, ботаник и философ. Наблюдава и описва всяко животно и растение по пътя си. Ключови, обаче, се оказват дните му на галапагоските острови. Там някъде започва да се оформя концепцията за естествения отбор и идеята, че видовете се променят според условията на околната среда окончателно взима връх. Приписват отговорността за това на чинките - емблематичен пример за еволюция. Чарлз Дарвин описва няколко вида според човката им, която трайно се променя в зависимост от големината на семената с които се хранят. При това разнообразието на видовете е оргомно и зависи от различните условия на островите в архипелага.
    Теорията за еволюцията, обаче вижда бял свят 20 години след пътешествието. Според Дарвин всеки индивид ражда повече поколение, отколкото може да оцелее. Това поражда борба за оцеляване и побеждават само тези, които са по-добре приспособени. А всеки организъм предава уменията си за адаптация на следващото поколение. В "Произходът на видовете" Дарвин представя множество доказателства - от намерени фосили до изкуствената селекция на коне, кучета и гълъби. Всички те в подкрепа на еволюция и нейните три основни принципа - наслественост, изменчивост и естествен отбор.
    И макар че днес идеите на Дарвин са проникнали навсякъде - обясняват дори развитието на вселената, 18 век трудно ги приема. Защото е отречена ролята на Създателя в произхода на видовете. Дарвин, обаче, не се занимава с въпроса за възникването на живота. И това помага на мнозина да приемат еволюцията - те допускат, че именно Бог е създател на законите, които развиват живота. Някои дори приемат като божествено начало появата на видове, които могат да се саморазвиват. Самият Дарвин не обича за говори за регилиозните си възгледи, но смята че приспособяването на видовете е доказателство за съществуването на божествен дизайн. До края на живота си ученият остава вярващ християнин.  След Бийгъл, Дарвин се закотвя трайно във Великобритания и не пътува никъде. Въпреки това той продължава да общува със света чрез писма. Кореспонденцията му с различни учени и приятели от Бразилия, Индия, Китай, Нова Зеландия е толкова огромна, че се събира в 30 тома. Дарвин дори е сложил огледало на прозореца си, за да вижда кога идва пощалонът. Чрез писма поддържа и членството си в 57 научни дружества по цял свят.  
    По ирония на съдбата, Чарлз се влюбва и се жени за първата си братовчедка Емма. Той става изключително грижовен баща на 10 деца. Всеки път, обаче, когато някое от децата му се разболее той изпадал в ужас, че заболяването им може би се дължи на наследени слабости от близкородственият му брак. Страховете на Дарвин до голяма степен се оправдават - три от децата му умират рано, други три остават бездетни. Три все пак го дарили с внуци. Самият Дарвин не можел да се похвали с добр оздраве, често боледувал. Умира на 73 години радвайки се на извесност и признание.