Проф. Ян Мартин:
    - Този протеин, който виждате е механо-чувствителен протеин. Той се намира в клетъчната мембрана на всяка жива клетка. Функцията му е да прави малък канал през мембраната за да може различни молекули да се движат отвътре навън и обратно.

Проф. Ян Мартин:
    - Този протеин, който виждате е механо-чувствителен протеин. Той се намира в клетъчната мембрана на всяка жива клетка. Функцията му е да прави малък канал през мембраната за да може различни молекули да се движат отвътре навън и обратно.
    БНТ:
    - И какво правите с този протеин?
             Проф. Мартин:
    - Мога да ви покажа при тази компютърна симулация. Моделираме поведението на протеина. Ето тук той е обграден и стои в една мембрана. Тази оранжева сфера е нещо като изкуствена клетка. Тук е протеинът който в определен момент прави дупчица, канал. Идеята е да се опитаме да проектираме тези канали, така че да се отварят, когато ние искаме. Тогава можем да напълним тези малки капчици например с лекарство. И когато тази  структура стигне там, където трябва да действа лекарството, каналът да пропусне молекулите му. Това е особено важно при лечение на тумори.
            БНТ:
    - Това ли е така наречената таргетна терапия?
             Проф. Мартин:
    - Да. Хората обикновено гълтат хапче и лекарството се разпространява по цялото тяло. Така те трябва да пият много повече от нужното количество лекарство. А с тази технология приемеме нано частици и те сами намират онази част на тялото, която трябва да се повлияе.
Затова в този случай ни трябват много по-малки дози - те са ефикасни и нямат странични ефекти.  
    БНТ:
    - Кога този модел ще бъде вкаран в практиката?
    Проф. Мартин - Ами, трудно е да се каже, защото това е все още проект на компютър. А за да стигне до разработване на лекарство за хора, трябва първо да изградим наноструктурата в  лабораториите, после да я изпробваме върху животни. Но има много проблеми, които все пак можем да решим с компютър, за да оптимизираме този дизайн. В момента "Горещата ни тема" е да правим био-инспирирани материали, или природни материали, с които да изграждаме нашите структури - от протеини, и захари, и всякакви натурални молекули.
    БНТ:
    - Освен за лечение на тумори, за какво още може да се използват вашите структури?
           Проф. Мартин:
    - Да атакуваме бактериални клетки, например. Бактериите стават все по-устойчиви към антибиотици и ако трябва да се намери друг начин за борба с инфекциите, се нуждаем от ново лекарство. Природата вече е създала едни белтъци, които могат да атакуват бактериите, като се сливат с тяхната мембрана и правят дупки в нея. Но бактериите вече не се повлияват от тях. И сега се опитваме да конструираме други, които да са по-добри в убиването на бактериите.
     БНТ:
    - Любопитно е, да има ли опасност нанолекарствата да се окажат опасни за тялото обаче?
     Проф. Мартин:
    - Когато използваме изкуствени нано материали, винаги съществува опасност да се окажат отровни за тялото, за това трябва да се внимава.
    БНТ:
    - Може ли това да се предскаже с компютърен модел?
    Проф. Мартин - Не. Трябва да се мине клиничен тест. Така че ако искаш да разбереш дали нещо е отровно, то трябва да бъде проверено върху нещо живо - животни или хора, разбира се.