Защо се водят войните

Какво тласка хората към война? Отговор дава сър Кристофър Кларк, професор по съвременна европейска история в Кеймбридж в книгата си "Лунатици". Отговорът е за избухването на Първата световна война и макар тя да остава 100 години назад във времето изводите в изследването на професора звучат тревожно. "Лунатици" става книга на годината за 2014 година в престижната класация на "Ню Йорк  Таймс".  През 1914 година Европа е центърът на света, френският език все още е на мода. La belle epoque е в апогея си. Един изстрел в Сараево запалва фитила на бомба, в чийто взрив загиват 20 милиона души, разпадат се четири империи и избухват две революции. Драматургията на всичко това според Кристофър Кларк първоначално далеч не е била неизбежна, тя всъщност е била невероятна.

Огнян Минчев, политолог: Според Кларк основните причини за избухването на Първата свет. война е свързана с това, че всички основни дейци, политически държавни дейци от тази епоха на практика са преследвали едни свои доста ограничени дневни редове, поради което са се оставили да бъдат въвлечени в избухването на Първата свет. война.

Подобно на лунатици, които вървят с протегнати напред ръце в инерцията на 100-годишния мир, който Старият континент е натрупал зад себе си.

Огнян Минчев, политолог:И това е една интересна аналогия към днешния ден на Европа. Европа живее от 70 години в мир и това, което наблюдаваме особено в големите европейските столици понастоящем е едно нежелание някакси чисто психологически да се приеме, че светът е едно опасно място.

В своето изследване сър Кристофър Кларк слага край на още един стереотип - този път за западната историография: Сърбия е добрата на Балканите, България е лошата. Всеки е представен със своята драма на държава, излязла от две балкански войни, ухажвана от Великите сили включително с кредити срещу политическа зависимост.