Сънят на един потомствен дипломат – или още за Иван Станчов

Това е история, която може да бъде разказана на няколко езика. Има френска, руска, американска, дори албанска нишка. И по която и да тръгнеш - винаги ще стигнеш до България.

Иван Станчов: Баща ми израстна в Петербург, говореше руски по-добре от български, майка ми в Бразилия - говореше английски и португалски. Пра-пра-пра дядо ми, един Яни Станчооглу, тръгва от Албания. Хора ми казват: А, ти си албанец! Не, не съм албанец, аз съм българин от Самуиловото царство.

Българин от Самуиловото царство, дипломатът Иван Станчов е с баба френска графиня и дядо българин, с баща роден в Русия и майка - американка. И повече от половин живот живян зад граница.

И. Станчов: Някой път ме питат - ти уж си българин, колко си българин? Една четвърт, една трета, 5 %? Човек или е, или не е.

По коридорите сред българска история Иван Станчов се чувства уютно. В националния исторически музей го чакат приятели, при това точно в деня на 80-годишния му юбилей. С него е и най-малкият му брат Андрю с американската си съпруга, която за първи път вижда България. Преди време дарили на музея вещи на рода Станчови - парченца история от третото българско царство. Ето го мундирът на дядо им - Димитър Станчов - дипломат и политик. Десетилетия по-късно внукът Иван Станчов също го облякъл. С него се представил пред британската кралица като посланик на България. Удобна ли е историята или понякога тежи?

Иван Станчов: Човек като си е у дома, може спокойно да си чете историята с чаша ракия или българско червено вино - историята не тежи. Историята тежи, когато си в изгнание, когато не можеш да се доближиш до това, което обичаш, да отидеш там, където би искал. В тези случаи историята тежи.

Дядото Димитър Станчов бил шеф на политическия кабинет на Фердинад. Още се пази личния му печат. Ето го на международна конференция по икономическите въпроси в Генуа с Александър Стамболийски, a тук Димитър Станчов води кортежа на царица Елеонора.

Иван Станчов: Много се гордея с факта, че д-р Желев ми предложи да стана посланик на България, защото така влезнах по стъпките на дядо, на чичо, на леля, на баща ми. Баща ми за жалост заради войната не стигна до посланик, беше му последния пост генерален консул в Истанбул. Дядо ми е бил посланик в почти всички страни в Европа. Аз като малък исках да стана дипломат.

Години по-късно заради мечтата си ще се откаже от американския паспорт. Когато си Станчов, си или дипломат или политик - по традиция е писано. Освен ако не си най-малкото дете и не станеш геолог, казва Андрю Станчов.

Андрю Станчов: Знаете ли, политиката е като да продаваш стари и лоши коли. Да, вярно е, че все някой трябва да ги продава, но за мен това са политиците! Но да знаете - все пак се радвам, че съм брат на брат си! Малко неща си спомням от България, защото я напуснахме, когато бях на 5. Емигрирахме по време на войната, помня тогава майка и всички нас - седемте деца. Спомням си малко от къщата на Оборище в София, помня и Врана - колко беше хубаво! Имаше много плодни дръвчета от бели череши, имаше и грозде. Дълго мечтаех да се върна в България, но нямаше как заради комунистическия режим - носех фамилията Станчов. После дойде 89-та и брат ми се свърза с Желю Желев.

Иван Станчов: Аз се върнах в България да помогна на демокрацията. Тогава демокрацията беше СДС... Аз работех със СДС, обикалях села, за да говоря за демокрация. Сега царя аз го познавам като малчуган от малките ни години. Той е точно 3 дни по-възрастен от брат ми Андрей, дори Андрей се казва Андрей-Симеон.

Когато си играл с наследника на двора, етикетът «царски човек» лесно се слага. Иван Станчов обаче разбива клишетата с изненади, и то по време на избори - застава зад синя кандидатура, когато всички залагат, че ще оглави царската листа.

Въпрос: Предстоят ни избори, да очакваме ли някакви изненади от вас и този път?
И. Станчов: И аз както всички българи в момента не зная накъде. Това е проблемът!

Въпрос: Имате ли отговор на въпроса "На къде?"
И. Станчов: В момента не, не. Това е жалкото. Искам да кажа - да, ето това е пътят, но... няма го! Няма го, защото всичко е разтурено. Този взима пари, тука другия, приятелката - там, това е нашата държава.

Въпрос: Къде е изходът, какъв е, в кого?
И. Станчов: Изходът е млади хора като вас да застанат и да кажат стига! Стига! Стига!... Губим време. Чужденците, като идват тука, се учат на две неща: първо - шопската салата и второ - "нема проблеми". Това е - ние нямаме проблеми. Страната загива, ние нямаме проблем! Боклук, коли - ние нямаме проблем. За жалост има проблем. Тази държава нещо се клати и няма резолюция. Има проблеми, знам, че има проблеми, но не стигаме до отговор на тези проблеми. На нас ни трябва едно здраво правителство - ако някой е убил - да се хване, ако има боклук - да се изчисти. За мен няма причина да стои така.

Въпрос: Има ли място за аристократизъм в българската политика, в този ред на мисли?
И. Станчов: Аристократизъм?! За мен аристократ е човек, който е възпитан с другия. Не говоря за баба графиня, коронка, това не е аристократизъм. Аристокрация е контактът между хората - един човек ако уважава другия, това е аристократ. Това е за мен - да помагаш на другия, това е и култура.

Казва, че в живота на човека са важни вярата и инатът. И двете са му свършили работа, когато решил да направи от фамилната къща във Варна дом за деца със специални нужди. Нарекъл го е „Карин дом" - на името на своя братовчедка, болна от церебрална парализа.

Иван Станчов: Казват ми - ти си луд да си даваш дома за Карин дом. Аз казвм - аз ако съм луд, и бащата на Канети трябва да е луд. Канети пише в автобиографията, че баща му излизал на улицата да търси човек - беден, бос и го канел на софра в неделя в къщи. Луд човек? Кой го прави това днеска? Навремето аз като бях малък хората на село бяха почтени. Сега всички - "ама ние сме бедни..." - Не, не сме толкова бедни!

Андрю Станчов: Най-хубавото нещо, което брат ми направи, е този дом. Не само за децата, но и за техните родители. Тези хора не разбират защо Бог им е изпратил дете с подобно увреждане, а с тази мисъл трудно се живее. В Карин дом се грижат и за тях. И няма значение дали е българско, турско, ромско или гръцко дете. Тези деца трябва да се приобщават, а не да се изолират.

Иван Станчов събира приятели, увлича съмишленици, търси спонсори. Не разчита на държавата. Решил е да катери планини и да покорява върхове - Олимп, Атон, а после и Вихрен, за да накара всички със сърце да помогнат с по колкото могат. Но преди това ще танцува.

Иван Станчов: Едно дете, което е при нас, вече е 14 годишна. Не можеше да върви. Онзи ден аз се изненадах, влязох в градината - тя върви и терапевтката я държи само с един пръст по гърба. Това й дава куража да върви. Дойде майка й и казва г-н Станчов, вие имате юбилей и Ели иска един подарък от вас... Ели е решила, че иска да танцува валс. Тя иска вие да сте първият партньор за първия валс. Аз казвам - умирам за това. Ако си работил 15 години, и можеш да имаш такъв резултат - повече какво искаш?! Това дете ще ме покани на валс!

Едва ли потомственият дипломат и политик ще получи по-ценен подарък за 80-та си годишнина.

Иван Станчов: Човек трябва да е оптимист, да вярва, че може да промени нещата и трябва да вярва в нещо. Ако имаш един сън и ако ти си единственият, който го сънува, вероятно това ще остане сън, ако достатъчно хора го сънуват - ще стане реалност. Това ни трябва, трябва ни повече хора, българи, да сънуват, че тази България може да стане това, което трябва да е. Ако го сънуваме всичките, може да стане, но трябва наистина да го искаш - от сърце, там е сърцето в този сън.