Събитието, което ме най-много ме впечатли тази година не е едно, а няколко - промените в Куба. Ключови, важни, исторически, епохални промени. По някакъв начин преживени и у нас преди години.
Знаменателно е, че в Хавана се развя американско знаме след 54 години, Островът отново има пощенски връзки със САЩ, и че все повече американски туристи отиват в Хавана и пътуванията на кубинци до Щатите имат някои облекчения.
Впечатлена съм и от реакцията на двете страни извън Белия дом и Двореца на революцията. Имам предвид на интелектуално и емоционално ниво - Франсис Форд Копола беше сред първите американци, които посетиха кубинската столица. В Куба издадоха книга за може би най-обичания от кубинците американец - Ърнест Хемингуей.
Чернобелите архиви, които телевизиите показаха с добре познатите кадри на Фидел Кастро и колите от 50-те години в стара Хавана, Кенеди и Залива на прасетата, напомниха за отминало, но незабравено време. Може би вече е време за нови лица и пейзажи, най-вече, когато прословутото ембарго срещу острова бъде премахнато.
