Стъпвайки на твърда земя човек се чувства различно. Но...поне още 24 часа главата продължава да "работи" в ритъма на вълните.

Пунта Аренас е емблематичен град за антарктическите пътувания. Това e другата отправна точка за тях, след Ушуая. В центъра на града в близост до паметника на Магелан се намира и Чилийският антарктически институт. От тук тръгват ледоразбивачите с полярните експедиции, както и туристическите кораби. Въобще една неповторима атмосфера събрала по нещичко от всички краища на света. И да не забравя - градът е основан от хърватски емигранти, което вързва и славянската нишка.

Поредният си разказ пиша точно в едно малко, но уютно хърватско кафене. Топъл шоколад и приказна домашна торта - какво му трябва на човек за да стопли душата! А днес атмоферата е доста по- спокойна. Христо Пимпирев вече е на домашно лечение.

Южното слънце се е показало, но вятcрът си е все така студен и бръснещ. А лятото е поразголило местните жители. Те са облекли тениски и къси панталони - все пак тук е астралният август. Аз обаче съм си с яке и дебелите обувки. Температурните скокове са огромни, а ме очаква + 35 в Буенос Айрес.

Докато вървях към любимото ми кафене „Сладките на баба” като истинска жена се загледах по витрините. Модата е уникална - пъстри индиански десени и обувки, които увеличават ръста на притежателката си минимум с 15 см. Всичко има обяснение - населението е по-ниско, а и те искат да гледат от високо тълпите туристи, които препълват улици, хотели, хостели и частни квартири. Ритъмът на града изцяло е подчинен на туристите. В центъра детски танцови състави демонстрират уменията си и приветстват гостите на града. От всички страни надничат снимки на пингвини и тюлени, плакати с възможни туристически дестинации. Аз обаче се впечатлявам от една трева, завзела Пунта Аренас - наричат е лющян в Североизточна България или девисил. Докато у нас тя се отглежда като подправка, тук е плевел, който расте навсякъде където няма цветя. Е, как да не помечтаеш за рибена чорба! Все пак денят продължава иможе всичко да се случи. Все още територията е от „Долната земя”...


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Цветелина Атанасова


За влажните зони и...

02.02.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Училището в цифри и отвъд тях

13.10.2017, Ива Стойкова


Избори за лично спасение

13.10.2017, Костадин Филипов



Честно казано!

12.10.2017, Благой Цицелков


По света и у нас, емисия – 20:00, 18 октомври 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----