Според някои историци именно Грузия е родното място на винопроизводството. През вековете те са успели да съхранят над 500 местни сортове. А в грузинската област Кахети винопроизвоството е не просто поминък, а връзка с дедите. Какви са традициите на местните - разказ на Виктория Бояджиева.

Грузинците казват, че тяхното вино описва напълно характера им - силно и дръзко. Преди векове, когато използвали такива дъбови преси за мачкане на гроздето с крака, не допускали жени. Смятали, че жената е нежна, а виното трябва да носи твърд характер.

Основната тайна на грузинското вино е, че то ферментира и отлежава под земята.

Мариам Броладзе - винен експерт: Винаги използваме глинени съдове, които наричаме квеври. Изглеждат така, формата е като на амфора.

Един съд побира до 2000 л.

© БНТ

Друга особеност е, че грузинците никога не отделят кожата на гроздето дори за бялото вино. И затова то има по-тежък и горчив вкус.

Мариам Броладзе - винен експерт: Това е една от причините да има огромна разлика между европейското и грузинското вино. Нашето бяло вино има по-жълт, златист цвят. Европейското има по-светъл цвят и се пие по-лесно. И другата разлика е, че процесът на ферментация стартира винаги сам - без мая, без никаква захар, Има си натурална мая, която идва от кожата на гроздето и захар от сока.

И така се получават сухи вина. Ферментацията трае 21 дни за бялото вино и около 11 дни за червеното.

Мариам Броладзе - винен експерт: В глинените съдове е невъзможно да спрем ферментацията. По време на ферментацията трябва да разбъркваме 5/6 пъти на ден. В селата си има специален човек на пост, който става и вечер. А след като ферментира, просто го оставяме затворено около 6 месеца. Да отлежи. През това време кожата на гроздето и семките сами потъват на дъното.
Макар и малобройна, българската общност в Грузия ревностно пази традициите си

Макар и малобройна, българската общност в Грузия ревностно пази традициите си

Всяка година, още преди да дойде Баба Марта, българите в Грузия се събират, за да изплетат най-веселите и красиви мартеници. Българската общност там н...

Наричат кожата и семките на дъното „майка“, а виното на повърхността - „дете“. И когато виното е готово, грузинците го вадят с орхеля. А в западна Грузия - със специален сорт тиква.

Мариам Броладзе - винен експерт: Това е тиквата. Пълни се от тук и по този начин можем да изваждаме вино от глинения съд и да го изсипем. Грузинците са толкова умни, че използваят дори отпадъците. След като изкараме виното, на дъното на гърнетата остават семки и кожата на виното. Взимаме ги и ги слагаме тук - това пък е специален съд, в който произвеждаме чача.

Чачата е като нашата ракия. Пият я на екс. Но за виното има специални обичаи.

Мариам Броладзе - винен експерт: От древни времена в Грузия имаме традиция. Винаги когато пием, имаме майстор на тостовете. Наричаме го „тамада“. Той е човекът, който вдига тостовете и всеки трябва да изпие чашата си до дъно преди следващия тост. Някои все още пият от рогове. Една чаша е един рог.
От подобен рог „кханци“ са пили древните грузинци
От подобен рог „кханци“ са пили древните грузинци © БНТ

Един рог побира между един и два литра! Използват ги по време на супра - така наричат вечерните си събирания, на които задължително вдигат тост за мир, за славното минало и светлото бъдеще. За да си кажат наздраве, казват „За нашата победа“.