В още един град у нас протести срещу заселването на бежанци, както и полярни мнения дали те да бъдат приети. Местната управа на Елин Пелин отказва да издаде документи на законно пребиваващо сирийско семейство, избягало от войната. Причината - жители на града не искат под никаква форма бежанците да живеят в Елин Пелин.

По данни на Агенцията за бежанците потърсилите закрила у нас за миналата година са почти 20 000. От тях едва около 1400 са получили статут - бежански и хуманитарен. Картината през 2015 г. е различна - от 20 000 над 5000 са получили статут. Бежанците основно те идват от 3 държави - Афганистан, Ирак и Сирия. Периодично в различни населени места в страната хората казват "не на бежанците". Днес в списъка се отбеляза и община Елин Пелин.

Нежелано. Такова се оказва семейството на Фатима и Фахим в град Елин Пелин. Избягали от Сирия преди 8 месеца.

Фатима: Избягахме от войната, от смъртта. Домът ни беше разрушен от бомбардировките.

Казват, че са образовани - и в Сирия били честни, работели много за прехраната си.

Дошли в България при сина си, който живее у нас повече от 3 години и български е понаучил, и работа си е намерил.

Мохамед: Има една фирма в София. Сега работя там. Интернационална е.

С изкараното е наел стая от къща. Баща му обаче не е оптимист.

Фахим Ахмад: Как да говоря в бъдеще, какво бъдеще ще имаме, щом ни третират така от общината.

Семейството на Фахим вече има хуманитарен статут. От общината трябвало да ги впишат в гражданския регистър и след това да получат ЕГН-та. От общината обаче са непреклонни - не искат бежанците. Казват, че са съпричастни към бягащите от войната и все пак завършват изречението с "но". Местните се притесняват от набези над имотите си или терористични атентати.

Доц. Ивайло Симеонов - кмет на община Елин Пелин: Моите съграждани са категорични и няма да допуснат който и да е да живее без да се съобразява с нашата воля. Тези хора, макар и в началото да изглеждат съвсем спокойни и уравновесени, нормални, след това идват много други, които са много агресивни.

Хората в града са на полюсни мнения.

Венелина Манчева - жител на община Елин Пелин: Не съм доволна и не съм съгласна да има бежанци в района от такава гледна точка за сигурност.
Йордан Бонев - жител на община Елин Пелин: Ако са добри хора - защо да не останат.

От държавната Агенция за бежанци обясниха, че след като предоставят статут, контролът над бежанците се поема от Дирекция "Миграция" на МВР.

Димитър Киров, Държавна агенция за бежанците: Това е първият случай от такъв характер, в който община няма желание да регистрира търсещи закрила чужденци, тоест получили вече закрила чужденци.

Село Потоп - на 15 километра от Елин Пелин, постоянни жители -14, изоставени и полуразрушени къщи - десетки, опити за настаняване на бежанци - няколко, но без успех.

Владимир Бонев - кметски наместник на село Потоп, община Елин Пелин: Хората се страхуват, тук са предимно възрастни хора. Има много набези. Много къщи се разбиват.

Бежанците със статут имат право да се настанят където пожелаят - стига да декларират адрес. Все пак има и едно неписано правило - трябва и местните да ги искат.

До колко обаче се интегрират бежанците у нас? По данни на бюрото по труда - като безработни са регистрирани едва 12 бежанци, 9 са си намерили работа. Като те са се реализирали в шивашката промишленост, търговията и строителството. Историята на двама бежанци с работа и очаквания от бъдещето разказва Цвети Катанска:

Амер е дошъл от Сирия преди година и половина заедно със съпругата и двете си деца. Прави дюнери.

Амер: Дойдох тук, защото имах близък приятел, който ми препоръча страната. Радвам се, че го послушах, много съм добре.

Казва,че не е имал проблеми с получаването на статута.

Амер: Лична карта, паспорт, работи, всичко супер, няма проблем.

Съпругата на Амер доскоро не е работела, но от три месеца е учителка в арабско училище. Според него проблеми със статута и живота у нас имат само хората, които разчитат на помощи и не искат да работят.

Амер: Тези, които имат желание да останат в България и си търсят работа, за тях няма проблем, ще си намерят работа и начин да се интегрират.

Абдул пък е сам в България, повечето хора го мислели за западноевропеец заради червената му коса.

Абдул Хамид, бежанец от Сирия: Тука хората ме наричат Уилям като от Англия.

Той също е легален, работи в наргиле бар и дори смята да създаде собствен.

Абдул Хамид, бежанец от Сирия: След един месец искам да отворя същото - наргиле бар и ресторант - български и арабски.

Според него в България всъщност се задържат много малко араби.

Абдул Хамид, бежанец от Сирия: От Турция за България, всички пътуват за Германия. Араби тук не, не знам никой.

Семейството на Абдул остава в Турция заради езиковата бариера. Той ходи там само на почивка и България за него е страната, в която да остане.

А пред нашите герои в Елин Пелин, които отприщиха за пореден път спора за и против трайното настаняване на бежанци у нас - остават два изхода - да съдят общината или да си потърсят друго място за живеене.