Напрегнатото очакване в Испания не свършва - след като вчера регионалният премиер Карлес Пучдемон обяви символична независимост с отложено действие и протегна ръка към Мадрид за преговори, днес премиерът Мариано Рахой поиска от каталунските власти да пояснят искат ли наистина независимост. Направи ли първа стъпка към активирането на т.нар. ядрен вариант или активирането на чл.155-ти Рахой и какво следва от тук насетне, разказват специалните ни пратеници в Барселона - Тоня Димитрова и Владимир Богдански.

Преди минути премиерът на Испания Мариано Рахой изнесе реч пред испанския парламент, с която обяви, че рефендумът за независимост напълно се е провалил. чл.155 предвижда временно замразяване на автономията. С него Мадрид може да поеме контрол върху институциите в Каталуния, парламента, правителството, което означава предсрочни регионални избори. Контрол върху полиция и обществени медии.

Днес каталунци се върнаха към разума и разбират, че това е най-умният ход, който Карлес Пучдемон може да направи. Надеждата им за собствена родина не са убити, те вярват, че Мадрид ще поеме по пътя на диалога.

Рахой е под натиск от депутатите от собствената му партия, за да сложи край на политическата криза, но той не може да активира автоматично чл.155, за да не разпали допълнително сепаратистките настроения в Каталуния.

Мариано Рахой, премиер на Испания: Министерският съвет реши официално да поиска от каталунското правителство да потвърди дали е обявило независимост или не. Това се налага заради умишленото объркване около въпроса дали декларацията за независимост ще бъде приложена".
Мария Алба Жилбер - журналист в радио Каталуния: Единствената възможност е да помислят за икономическото състояние, ако кризата продължава дълго. ЕС също има думата. През последните дни Брюксел искаше настоятелно диалог и каталунското правителство направи точно това, прие това предложение. Сигурна съм, че европейски държави като Германия, Великобритания ще кажат на г-н Рахой - Моля те, слушай!, защото това може да е последният шанс и винаги е по-добре да избереш мирния начин и диалогът, отколкото да биеш хората и да им налагаш своята воля. Това е въпрос на демокрация. Мисля, че движението за независимост се разраства с всеки ден. Всеки път, когато Мадрид показва по-силно своето НЕ, все повече хора започват да имат съмнения и да се преориентират към другата страна, към лагера, който е ЗА независимостта.