С тържества в различни региони от страната, както и от българските общности зад граница беше отбелязан днешният празник на будителите. По време на честванията беше отдадена почит не само към всички просветители, които през вековете са водили нацията ни в стремежа ѝ към духовност, но и бяха отличени и учителите с изключителен принос в образованието.

Намираме пред сградата на Софийския университет, където се издигат бронзовите фигури на двама от най-видните благодетели на българското образование и култура - братята Евлоги и Христо Георгиеви. В продължение на години двамата търговци участват в множество благотворителни инициативи. Те подпомагат бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища и училища. А венецът на благотворителната им дейност е именно сумата, която дават за изграждането на Софийския универститет. Техният пример продължава да вдъхновява и до днес - кои са съвременните будители и как те успяват да подкрепят развитието на българската култура вижте в следващия репортаж.


През март тази година жестът на един емигрант към българска гимназия показа, че образованието у нас среща сериозна подкрепа и днес. Гимназията в Лом получи безпрецедентно дарение от един милион долара от д-р Андрей Георгиев. Той е бивш възпитаник на гимназия „Найден Геров", който емигрира в Съединените щати в средата на миналия век, където работи като лекар. Парите, които завещава на училището, ще бъдат използвани за стипендии на ученици, които ще продължат обучението си в Съединените щати и Европа.

Ясен Йорданов, родител: Радвам се като родител на дъщеря в трети клас, на която ѝ предстои да учи в средно училище. Като трето поколение завършил Ломската гимназия се гордея невероятно.

Освен със средства, българското образование и култура продължават да бъдат подкрепяни и с различни инициативи за популяризирането им. Един от най-добрите примери за това е екипът млади ентусиасти на сайта "Българска история", които създават платформата още докато са ученици.

Иван Кънчев - създател на сайта "Българска история": В него читателите могат да открият стотици материали, свързани с бележити личности, със знакови събития от българската история, с българския бит и култура, като от 3 години имаме и втори сайт, който е изцяло видео съдържание.

Иван казва, че не смята себе си за съвременен будител, но покрай този проект има възможност да се среща с личности, които заслужават тази титла. На днешния празник много преподаватели в страната получиха отличието „Съвременен будител“ за изключителен принос в образованието. Дългогодишният преподавател по физика в Природоматематическата гимназия в Казанлък Теодосий Теодосиев беше отличен с този приз. Неговите възпитаници са утвърдени учени, университетски преподаватели и блестящи инженери.

Теодосий Теодосиев – учител по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък: Хората работят на 2-3 места и не познават децата си. Човек преди векове е бил по-щастлив, защото той е живял с децата си на нивата, на ливадата с животните. Били са едни щастливи, големи семейства, а сега има едно отчуждение, което психолозите са го забелязали, че родителите не познават децата си, децата не познават родителите си, витаят из интернет пространството, сърфират и има една голяма забрава.

Днес учители от Русе също получиха наградата „Посланик на свободния дух в моето училище“. Те са номинирани от свои ученици, които с обич ги наричат „съвременни будители“ и „вдъхновители“. Сред наградените учители е преподавателят по математика Снежана Трифонова от основно училище „Иван Вазов“. Тя е съвременен будител за децата, защото в часовете си бяга от клишето, обяснява разбираемо и се държи с тях като с големи и талантливи хора.

Снежана Трифонова – учител по математика в ОУ „Иван Вазов“ – Русе: Наградите са нещо хубаво, но аз ги получавам всеки ден – с това, че децата са си написали вярно домашното, че разбират какво говорим – това ми е наградата. За мен остава това, че съм българка, че обичам да работя това, което работя, че обичам децата и правя това, което умея.

И понеже истински обича професията си, успява да въодушеви и учениците си и ги води с ум и сърце по пътя на тази трудна наука.


Българската книжовност се пази не само у нас, а и зад граница. Малко известен факт е, че в Страсбург има българско училище. Вече девет години децата на българите там посещават един път седмично часове по български език и литература, история и краезнание в училище „Христо Ботев“ към Европейската асоциация „Кирил и Методий“.

Надя – чете на български: Казали на Хитър Петър, че гръцкият владика иска да го види. Петър възседнал магарето и отишъл при владиката, така ли се казва, владиката.

Надежда, Александър и Елена са малка част от всички 64 деца, които посещават българското училище.

Алексъндър Бибер: Учим за граматиката, история , българските традиции. За да ги запазваме ние правим тържества, всеки месец.
Елена Шал: Много ми е приятно да се виждаме един път в седмицата, да учим заедно за културата на България.

Учениците тук са основно деца от смесени бракове. Те са извън статистиката на българите по света. Но всеки един от тях има силна мотивация да укрепва връзката си с България, да учи българската история, да познава българските народни будители. Те знаят всичко за Левски и Ботев, за Васил Априлов и Марин Дринов. А техният будител е една българка, която идва в Страсбург преди много години, за да преподава в местния университет.

Лидия Михова – учител в българското училище „Христо Ботев“ в Старсбург: Беше трудно, но всяка година нашите ученици се увеличават. В училището вече идват деца от другия бряг на Рейн, от Германия за тях направихме специален клас смесени групи, изминават по 40 километра за да дойдат на това училище.

Където и да са разпръснати българите по света и в 21 век продължават възрожденския модел, в който учителят е стожер на общността, а училището - свещеното място, пазещо народността и езика.


От своя страна съвременните будители у нас и по света са убедени, че у младите хора ще открият свои последователи, които съхраняват нашата идентичност и в бъдеще.