В Македония и по-точно в Скопие живее едно Лиле, което е категорично потвърждение на правилото, че крушата не пада по-далече от дървото. Тази поговорка я има и у нас, има я и при македонците, сякаш да потвърди едно друго правило, според което ако има пет факта, които биха могли да поставят под съмнение, че българи и македонци не са едни и същи, то има други 95 потвърждения за това, че сме това, което сме - един народ, произлязъл от една и съща люлка, който по силата на съдбата сега е разделен. Та така стои и въпросът за крушата и дървото.

Ако това въведение ви се струва твърде националистическо, моля за извинение. Макар че какво пък толкова съм казал, ама хайде да не дразним чувствителните уши на някои наши баш европейци, които все се ровят в изказа по въпроса за Македония и се чудят как да ни обвинят в липса на политическа коректност. Мераклия съм да поспоря с такива, правя го на всички форуми или по време на дебати, ако някой все пак се осмели да ме обвини за липса на коректност относно Македония.

Покойният ми приятел бай Панде Ефтимов наляво и надясно все разправяше, че съм може би единственият български журналист, който пише за Македония и за нейните проблеми без да обижда когото и да било и без да търси сензации. С други думи, работил съм така, както съм разбирал нещата, продължавам да го правя и сега, спазвайки старото си професионално правило, изработено още в първите месеци на моята кореспондентска работа в Македония - да взимам един-два тона по-ниско в октавата на критиката от най-острите и високи тенорови атаки, които местните журналисти си позволяват да отправят. Прав или не, и сега гледам да съм в тези рамки.

Та, за Лиле. Лиле Поповска е една от двете дъщери на прословутия академик Блаже Ристовски, македонската официална научна икона, за която българите днес са някогашни татари, и нищо повече. Лиле е омъжена за Григори Поповски, дете на онези бежанци от Северна Гърция, избягали и настанени в различните бивши социалистически държави след Гражданската война в Гърция през 1948 година. „Децата-бегълци”, така ги наричат. Самият Григори е прекарал детството и юношеството си в Полша, преди заедно с другите да се върне в Македония. По едно време беше официален преводач от полски в правителството, малко време - две-три години бе шеф на Македонското радио, което не му пречеше- на него и на съпругата му Лиле да имат няколко обменни бюра на ключови места из цяло Скопие.

Лиле обаче е друга работа. Дълго време беше активна членка на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/, пратеничка в парламента, докато един ден реши да основе екологична партия. Екологична, екологична, колко да е екологична, след като само след година я прекръсти на ДОМ - Демократично обновление на Македония. С това лого стана част от управляващата коалиция начело с Никола Груевски и до парламентарните избори през декември миналата година бе все край него. Когато разбра накъде започва да духа политическият вятър, Лиле си взе партията и се премести на сянка при Зоран Заев. Май че беше първата, която се опита да вземе завоя. И какво - скърцане, трясъци, спирачки, ама пак влезе в парламента, заедно с още една от нейните.

Онзи ден, в сряда, когато парламентът в Скопие прие на първо четене прословутия и противоречив Закон за езиците, Лиле и нейната съпартийка Мая Морачанин се въздържаха от гласуване - нито „за”, нито „против”. Мнозинството на Заев спечели с 66 срещу 49 гласа и прати закона за доработка в една от комисиите с намерение да го гласува окончателно в началото на декември. Странното е друго - че обяснението за позицията на Лиле Поповска и нейната колежка от ДОМ не дойде лично от нея, а от централата на партията. Имали забележки към текста на закона, щели да направят предложения преди второто четене. Да, ама моят приятел и колега от Охрид Веле Митановски припомни думите на Лиле от преди време, според които „гласуването на този закон само потвърждава демократичния капацитет на парламентарното мнозинство и правото на всеки депутат да гласува според своето лично убеждение”. Вчера беше „за”, днес решила, че ще се инати. Вчера едно, днес друго. Както възкликна Веле:” Ох, мори майко! Това поискахте, сега само гледайте!”

И понеже Лилето е дъщеря на Блаже Ристовски, най-тиражираните предположения за нейната позиция „тука има - тука нема” се насочват към това, че старият пръч е натиснал депутатката и партийна лидерка да гласува против и по този начин да защити македонския служебен конституционен език от влиянието на албанския. Зер, той е човекът, който се смята за последната научна бариера пред опасността македонският език да бъде приравнен в употребата си заедно с албанския.

Блаже Ристовски е и академичният цербер, който се опитва с уж научни средства да защити историческото право македонският /да не повтарям - служебен конституционен!/ език да бъде монополен в комуникацията сред гражданите на Македония. Защото има ли език, има и идентичност, има ли култура, има и идентичност. Няма ли език, няма македонска идентичност, а няма ли македонска идентичност, няма и социалните придобивки и кариери, няма социалният и академичен статут, от който добре се печели и с който добре се живее. И понеже аргументите на Блаже и хората около него очевидно не стигат да ушите на политиците, той е натиснал дъщеря си да се хвърли на релсите като Раймонда Диен пред влаковете за войната във Френски Индокитай. Ако си спомняте или поне сте чели за смелата французойка - пацифистка и общественичка с нейната храброст от началото на 50-години на миналия век.

Ама и аз, приравнявам Раймонда с Лиле. Законът за езиците ще мине през парламента. Той има достатъчна подкрепа, но Лилето ще си остане със срама и с подозрението, че дори на толкова години е маша в ръцете на баща си.


Още от Костадин Филипов


Една предизвестена радост

14.07.2018


Комисията тръгна да работи, засега - кротко

06.07.2018


Наздраве, братя европейци и атлантици!

29.06.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Футбол с мирис на политика

Вчера, 10:05, Джанан Дурал


Една предизвестена радост

14.07.2018, Костадин Филипов





По света и у нас, емисия – 21:00, 15 юли 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----