Зимата в австрийската столица е ветровита, но през ноември и декември въздушните маси носят със себе си и мирис на червено вино, канела и карамфил. Това са съставките на прословутото греяно вино, което може да бъде намерено на всеки един коледен базар в немскоговорящия свят. Във Виена тези базари са се превърнали не само в магнит за туристи, но и са една от емблемите на коледния сезон. От 17 ноември повечето базари вече са отворени, очаква се за поредна година те да посрещнат няколко милиона туристи.

© Александър Детев

Най-внушителният коледен базар несъмнено е този пред кметството на града.

"Базарът на Младенеца Христос" има вековна история и е намирал място на различни емблематични за Виена площади, но от 1975 година той се провежда ежегодно пред сградата на градската управа. Базарът е съпроводен и от ледена пързалка, която се разпростира из парка около кметството.

© Александър Детев
© Александър Детев

Кметството на Виена далеч не е единственото място, което посреща коледното настроение и къщичките, предлагащи лакомства и подаръци.

Коледни базари са разположени пред повечето забележителности в града, сред които увеселителния парк Пратер, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, църквата "Св. Карл", площада "Мария Терезия" между сградите близнаци - Природоисторическия музей и Музея на историята на изкуствата и много други популярни исторически и културни забележителности.

Коледните базари във Виена са десетки, а всеки от тях има своите особености.

Този на Пратера например е отворен до 31 декември за разликата от останалите, които затварят на Коледа. Пред Военноисторическия музей на града пък, в три дена от сезона, може да бъде посетен средновековен коледен базар, където може да срещнете както архаични и забравени методи за приготвяне на храна и напитки, така и рицари, магьосници и други.

Въпреки разликите помежду им обаче, коледните базари в целия немскоговорящ свят си приличат по няколко неща - доброто настроение, вкусните шоколадови плодове и карамелизирани ябълки, както и аромата на греяно вино и пунш.

© Биляна Раковска
© Александър Детев