Да поговорим за времето. Да се оплачем от него. Да обясним как ни влияе. Как предизвиква главоболие, меланхолия, отпадналост... Как дъждът и лапавицата развалят плановете ни за почивка, пътуване, забавление, спортуване...

Или пък не. Вместо да се оплакваме, можем с едно натискане на копчето да се превърнем в повелители на облаците. Поне в хола или в офиса. Поне за известно време, преди да излезем навън и да попаднем в реалния климатичен мащаб. Този облак е различен. Той реагира на звуци, разговори, настроения. Той се носи в пространството, почти неподвластен на земното притегляне в затворено помещение. Или пък играе ролята на прикачено към тавана осветително тяло.

Облакът е дело на младия бруклински дизайнер Ричард Кларксън. Той е създал първата ефирна скулптура, която умее да се вслушва в музиката и човешкия говор. Облакът крие тонколона с безжична връзка, както и някои някои магнитни и светлинни хитрини. Той може да бъде програмиран за връзка и реакции със социалните медии, с определени изпълнители или изпълнения, с гласове на любими и не толкова любими хора... Облакът откликва според зададените параметри, като внася свои нюанси в помещението, където е поставен.

Разбира се, човекът с дистанционното или умния телефон в ръка не може и не бива да се изживява като господар на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и купестата облачност. Лампата на дизайнера Ричард Кларксън няма претенциите да удовлетворява подобни амбиции. Тя само напомня, че след облаците, дъжда и лапавицата отново идва ред на синьото небе и яркото слънце. И че времето също има своите настроения...