Новата година започва с нови цели за българските надежди във фигурното пързаляне. В следващия репортаж на Боряна Черганова и оператора Недялко Данов ще ви покажем как тренират бъдещите шампиони на България и за какво мечтаят, както и ценни съвети за начинаещите в този спорт.

Те са смели, упорити и целенасочени. Сънуват леда, а падането всеки път ги тласка все по-високо. Всичко обаче започва като на шега.

Моника Спасова: Като малка гледах едно филмче с една принцеса, която караше кънки и когато дойдох тук за първи път и много ми хареса и оттогава не спирам да тренирам.
Александра Минцидо: Бях пробвала един-два пъти преди да отида на Славия и се държах за мантинелата просто и лека полека вървях и просто се научих да се пързалям.
Мария Стоянова: Бях съвсем малка и бях възхитена от фигурното пързаляне, когато го гледах по телевизията и просто много ми хареса и казах на мама и тати, може ли да пробвам и оттогава.
Ана-Мария: Мама ми е казвала и ми е показвала първоначално как се пребивам на лед и там след време започвам да се държа и да ми е по-лесно. - Падаше ли много като малка? - Да, много.

Спортът за тях отдавна не е хоби, а начин на живот, твъди треньорът им Найден Боричев.

Найден Боричев - треньор: След новогодишните празници сме обратно на леда, за да продължим своята подготовка, защото още във втората третата седмица на януари предстоят международни турнири, така че никой няма право на почивка и общо взето още от първите часове на новата година сме обратно на леда.
Моника Спасова: Ами аз честно казано много се забавлявам на леда и се отпускам след училище. Аз ходя за забавление.
Мария Стоянова: Свободата е в желанието. Аз моето желание ме кара да летя във въздуха и съм просто възхитена.
Ана-Мария: - Какво усещаш, когато си високо?- Когато съм високо усещам сякаш, то не сякаш, то летиш, не се усещаш като си на земята. - Преодоляваш гравитацията? - В някаква степен.
Найден Боричев: Тук, в залата, е минус 3-4 градуса. Плашим ли родителите? Не, дори напротив, сами знаете как преди години бабите ни закаляваха в кавички и фигурното пързаляне е сто процента здраве, говоря за кънки спорта като цяло и трекът, и хокеят, и фигурното пързаляне са спортове, които могат да ви донесат много здраве, много чист спорт като цяло. Без да се каляте, без да се цапате, без прах, което е най-важно, когато говорим за чистотата на въздуха и на белите дробове.
Ана-Мария: - Можеш ли да ни покажеш как се пада най-лесно? - Най-лесно като си наведен надолу... - И изправянето не беше трудно? - Ами не, то и изправянето съм го усъвършенствала, така да се каже. След всяко падане трябва да има и изправяне.

Децата признават, че спортът им помага в училище да са по-дисциплинирани и по-активни. Любимите пируети и звезди от този спорт ги карат да тренират с всички сили.

Моника Спасова: Любимият ми пирует е Либела със смяна на ръб. - Ще ни го покажеш ли? - Да... Това е от вътрешен ръб се сменява на външен ръб. - Как се получава? - Когато кънката от външен ръб преминава към вътрешен и започва да се върти на външния ръб. - Трудно ли е? - Ами, малко по-трудно го научих, но за две-три тренировки се опитвам и имам желание и става.
Ана-Мария: - Коя ти е любимата звезда на леда, която искаш да стигнеш? - Хавиер Фернандес. - Защо? - Той ми е най-артистичен на леда и ми изглежда, че скача много високо и красиво.
Александра Минцидо: Искам да науча нови скокове, целта ми е да скоча двоен аксел и някои тройни скокове.
Репортер: Аз мога ли да направя един тегел на залата, заедно с теб, ти ми беше и първият треньор, това ми е второто качване на кънки и второто пускане на лед. Какво трябва да направя сега? - Като за втори път? Да започнем от края на първия. За да преминем към втория, лекичко стъпваме напред без много резки движения, добре се справи от там до тук. Успях да преполовя залата, така е.

Първата фигура на леда, след като успеете да се задържите стабилно на леда в началното обучение е така нареченият лимон.

Найден Боричев: Застани на едно място, събери кънките, отвори пръстите, да отворим пръстите още малко, след което да ги съберем, моят лимон беше малък, мандаринка.

Красотата и изяществото на леда се постигат с безкрайни часове в залата и с желание за постигане на резултати, но не медалите са най-важни, признават всички, а удоволствието да ставаш все по-добър.

Мария Стоянова: Доста често го сънувам. - Какво сънуваш обикновено? - Сънувам, че се пързалям, подскачам, че въртя пируети и че се състезавам.
Найден Боричев: Аз също съм го сънувал като състезател, като треньор по-малко. - Какво си сънувал? Паданията? - Не, разберете, падането не е нещо страшно, падането е част от тренировъчния процес. Падаш, ставаш и продължаваш.