Големината им е едва четири милиметра, цветът им е черен и... най-вече - те не умеят да жилят. Затова пък умеят други неща.

Срещат се в много райони на Източна Австралия. Разновидностите им са десетина. Липсата на жило е характерна за всички. Но те разчупват класическото понятие за пчела и по друг начин. Проявяват се като завидни архитекти.

Никой не знае със сигурност защо австралийските пчели изграждат медните си пити като малки произведения на строителното изкуство. Самите им кошери са с нестандартна, спираловидна структура. Конструкцията може да си съперничи с най-дръзките и сполучливи архитектурни постижения.

Тя няма почти нищо общо с добре познатите плоски медни пити. Австралийските пчели залагат на спирален лабиринт с един-единствен вход, който е покрит с лепкав слой и задържа патогенните организми от проникване във вътрешността. Този подход успешно замества липсата на жило, с което обикновените пчели държат враговете си далеч от своята сладка обител.

„Добре де, виждали сме гнезда на оси“, ще кажат запознатите и наблюдателните. Да, тяхната форма също буди интерес. Но питите на автралийските пчели отвеждат любознателността на хората на още по-високо ниво. Проучванията до момента не са дали точен отговор на въпроса защо тези миниатюрни създания са избрали точно тази структура, в която да вграждат събрания мед. Но ентомологът Тим Хърдс, посветил три десетилетия от живота си на австралийските пчели, е разкрил друга част от оригинално подредения им свят и отношенията им. Той определя малките черни създания като „много социални насекоми с една царица и хиляди работници, които живеят и се трудят в добре защитено пространство“.

Малък, но чудесно организиран свят, лишен от редица усложнения, характерни за човешкия.