Почина актьорът Петър Слабаков

Напусна ни големият актьор Петър Слабаков. Ще го запомним не само като колоритен и силен актьор, но и като личност с ярка обществена позиция.
Носител е на наградата "Аскеер" за цялостно творчество. Беше и два мандата депутат. Петър Слабаков почина днес на обяд, на 86 години. Поклонението ще бъде във вторник от 12.30 в църквата Свети Седмочисленици.

Петър Слабаков изигра запомнящи се роли - от Йовковия Шибил до ген. Заимов. Много поколения българи израснаха с тях. Списъкът е огромен-спомнете си "Покрив", "Прилив на нежност", "Барутен буквар", "Самодивско хоро", "Щурец в ухото", "Сладко и горчиво" - от 1960-та година до "Отвъд чертата" през 2003-та. Сякаш на инат Слабаков се засели в Бериево. Беше вечен десидент, съосновател на ПК "Екогласност" и ни цепеше басма никому.
Преди 10-ти ноември три пъти беше изключван от БКП. Не случайно си тръгна от парламента, след два мандата. Стана отшелник далече от суетата и политиката, заедно с безбройни котки, кучето и вярната си Цветана. Но и в старата къща в Бериево имаше информация за всичко, което се случва и пращаше телеграми на властта, с които попържаше. Имаше мнение, говореше открито и не признаваше авторитети. Имаше и право да каже всичко това, защото дядовците му са били четници на капитан дядо Никола.

Ловеше риба, косеше трева, садеше цветя и казваше, че най-голямото човешко качество е добротата. В него имаше силен дух, познаваха го по смеха, където и да се появи. Казваше, че сред природата сме като прашинка, която иска да се самоунищожи. Не обичаше разговорите на четири очи. Предпочиташе публиката, сцената - няма как да е свит под юргана от страх. Няма как, защото е Петър Слабаков и такъв ще остане, безпощаден към политиците, безкомпромисен и ясен. Но когато играеше на сцената и в живота - нямаше равен. Защото знаеше цената на хляба, успеха и живота. Сякаш обичаше на инат.