Доколко енергийните интереси определят динамиката на международните конфликти?

От началото на февруари в продължение на седмица в района на Деир-аз-Зур на западния бряг на Ефрат американските сили наблюдават струпване на сирийски войски и наемници от руската частна военна компания „Вагнер“.

На 7 февруари те започват настъпление срещу подкрепяните от Съединените щати кюрдски сили. Следва тричасова битка с подкрепата на артилерия и американска авиация, която оставя десетки, а може би и повече, загинали и ранени руснаци и сирийци.

Руслан Левиев, анализатор, „Група за разследване на конфликти“: Предполагаме, че цел на атаката е била рафинерията „Коноко“, разположена недалеч от Деир-аз-Зур. Частната военна компания „Вагнер“ е в Сирия, включително да превзема нефтени обекти. Изглежда, че силите на Асад и наемниците са решили да се възползват от това, че кюрдите сега са заети с боеве с Турция в Африн и наивно са смятали, че ще бъдат по-слаби.

В района на Деир-аз-Зур, от източната страна на Ефрат се намират, както ги наричат „перлите на сирийския енергиен комплекс“. Освен газовото находище Коноко, там е и най-голямото петролно находище в Сирия - Ел Омар и това обяснява много за поне една от възможните причини за атаката. Руските наемници от Вагнер изпълняват договор на близка до Кремъл компания със сирийските власти, според който тя получава една пета от приходите от превзетите находища.

Въпреки че доказаните запаси на нефт и газ в Сирия не са много - 0,2 процента от световните, наличието им отдавна е част от тази война. Именно износът на петрол - по малко от Сирия, и повече от Ирак, беше един от основните източници за финансиране на сега разгромената „Ислямска държава“.

Михаил Крутихин, ръководител на консултантската агенция „Русенерджи“: Те изнасяха главно от Ирак. От Сирия на практика не се изнасяше нефт. Там терористичните организации бяха направили малки заводи за преработка, които в Русия ги наричаме „самовари“. Тоест тези заводи работят по примитивни технологии, нанасят огромни вреди на природата и произвеждат нискокачествено гориво за танкове, БТР-и и друга техника.

Руският енергиен експерт Михаил Крутихин, който е работил и в Сирия, и в Иран, е скептик по повод скорошни възможности за печалба от нефто-газовия сектор.

Михаил Крутихин, ръководител на консултантската агенция „Русенерджи“: Още през 2010-2011 година Сирия вече започваше да внася нефт, а не да изнася. От гледна точка на световния пазар добивът на нефт в Сирия няма никакво значение. В резултат на военните действия нефтените обекти в Сирия се оказаха в много лошо състояние.

Енергийният фактор в сирийския конфликт отдавна е тема на спорове. Според някои мнения войната е подкладена от външни сили заради конкуренцията на два проекта за газопроводи през Сирия към Европа - единият - ирански - подкрепян от Русия. И другият за катарски газ - подкрепян от Съединените щати.

БНТ: Доколко енергийните интереси на големите играчи - Съединените щати, Русия, страните от Персийския залив, влияят на динамиката на конфликта в Сирия?
Михаил Крутихин, ръководител на консултантската агенция „Русенерджи“:Смятам, че нито сирийският нефт, нито сирийският газ имат някакво значение. Понякога чуваме и теорията, че през Сирия и Ирак трябвало да минат газопроводи от Иран или от Катар за Европа. Но веднага възниква въпросът, а защо да се строят такива газопроводи към Европа, още повече транзитни през Турция, когато много по-евтино е да се строят заводи за преработка и износ на втечнен газ, а не да се ориентираш към европейския пазар, където потреблението на газ не се увеличава.

Впрочем, за годините на война в Сирия не само регионът стана по-нестабилен, но се промениха и тенденциите в износа на газ. В този бизнес все повече се разчита на заводи и терминали за втечнен газ и транспортирането му с кораби. Израел, в чиято териториална зона в Средиземно море бяха открити големи количества газ, вече се е отказа да изнася синьо гориво по тръби за Европа и се пренасочи към завод и терминал за втечнен газ в Египет. Според Крутихин европейският пазар също е фактор - прогнозите сочат, че в следващите 20 години там няма да има ръст на потреблението на газ, което поставя под съмнение и други проекти като „Турски поток“ - двете подводни тръби от Русия към Турция, например.

Михаил Крутихин, ръководител на консултантската агенция „Русенерджи“: Най-вероятно първата тръба, както смятат в „Газпром“, може да замени Балканския маршрут на износ на газ за Турция през Украйна, Румъния, Молдова и България. Вероятно така ще стане. Що се отнася до втората тръба, която „Газпром“ вече също строи в морето, Турция още не е дала разрешение за строеж на сушата. И не знаем дали въобще ще го има.

В Сирия Русия няма да строи газопроводи, но преди седмица подписа пътна карта с Дамаск за възстановяване и разработване на петролните и газови находища. По различни оценки за възстановяването на този сектор ще са необходими от 30 до 100 млрд. долара.