90-годишна пловдивчанка съхранява и популяризира българските шевици. Елена Тодорова се надява бъдещите поколения да оценят самобитността на това уникално изкуство и да продължат традицията да украсяват дома и облеклото си - чисто по български. Тя е категорична, че народ, който не познава своето културно-историческо наследство, лесно загива.

Пловдив

Макар че скоро ще навърши 90, Елена Тодорова остава вярна на максимата си, че ден, в който не е везала шевици, е пропилян. Тя е икономист по професия и горда потомка на българките, които разказват нашето минало и бит чрез шевиците.

Елена Тодорова: "Това са много сложни български мотиви, които може да се каже художник ги е сътворил, а всъщност са сътворени от българки, които не са били даже с начално образование по онова време. Това са били родени художнички".

Елена е събрала над 500 модела от различните краища на България. През 70-те години на миналия век достъпът до това национално богатство не е лесен. Елена прекарва часове пред музейни експозиции и пресъздава в тетрадка моделите от дрехите, защото снимането е забранено.

Елена Тодорова: "Пет години подред със съпруга ми през лятото с обикаляхме България. Бяхме я разделили на части коя година какво ще минем".

За публикуването трябва да почака няколко десетилетия. Първо я спират, защото няма такъв ценз, а след 10 ноември хартията става дефицитна. Години по-късно случайността среща Елена с пловдивчанина Георги Марков. Тази неочаквана среща води публикуването на два тома на родолюбивата българка. С нейна помощ сега преиздават друго ценно издание – албума на Росица Чуканова от 1957 година. По него и Елена, и всички жени от нейния колектив „Българка“ са изучавали това прекрасно българско изкуство – везбата.