Когато двама души стигнат едновременно до едно и също откритие, това е заявка, че откритието е важно. Да не кажем - велико. А всичко започва от една идея, от хрумване. Идеята за справяне с пластмасовите опаковки с помощта на биологичен отпадък, като че нарочно е връхлетяла полската дизайнерка Роза Януш и британския научен работник Джесика Грегъри.

Напълно независимо една от друга, те стигат по свой път до решение на проблема с трудноразградимите опаковки и създават ефикасен и безвреден материал, който ги замества.

Полякинята Роза Януш е заложила на ферментация на бактерии и дрожди. Изобретението ѝ наподобява фина мембрана. Органичен материал, който след употреба може да бъде превърнат в компост.

Полската дизайнерка твърди, че разградимата опаковка удължава трайността на хранителните продукти. Пакетите са подходящи за съхраняване на салати, ядки и билки.

Процесът на получаване на био опаковките не е сложен. Не е необходима слънчева светлина. Бактериите и дрождите се получават от органичен отпадък, който се събира в контейнири при температура около 25 градуса. Ферментацията протича за две седмици. След това получения микс се поставя в специални калъфи.

Мембраната изгражда преграда срещу кислорода и това предотвратява разграждането на храните. Органичната опаковка е с ниска киселинност и е перфектно решение за наторяване на селскостопонските култури.

Британката Джесика Грегъри пък залага на по-здрави опаковки. Тя прави процеса достъпен на ниво домакинства. Тук в употреба влизат ненужните обелки от зеленчуци и плодове, които се поставят в многостепенен уред.

ДЖЕСИКА ГРЕГЪРИ, изобретател: Това е инкубатор, в който отглеждате гъби, извличате мицела от тях и го поставяте в калъп. От него се получават кутии или опаковки, които могат да заменят пластмасовите.

В различните етапи от процеса в специални вани се добавя хранителния остатък и бактерии, които се хранят с веществата от глюкозата и произвеждат целулоза. В зависимост от нуждите, те могат да бъдат оформени като пликове, чашки или кутии за съхранение на продукти.

Толкова за бляскавите идеи и съвпаденията помежду им. Дотук с многообещаващите случайности. Защото следващият етап от крайното решение за умно справяне с отпадъка изисква възприемането му на пазарно ниво. Тоест - изисква се желание за производство и най-вече търсене от крайните потребители.