На 7 май се отбелязва Деня на радиото и телевизията. На тази дата през 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето ново откритие – първия радиоприемник в света.

Попов демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио.

Апаратът на Попов отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.

От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.

Така на 7 май 1895 г. е извършено първото безжичното предаване на съобщение на разстояние - името на Хайнрих Херц, в памет на починалия предишната година германски физик. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Александър Попов да се сочи за откривател на радиото, а 7 май да се чества като Международен ден на радиото.

През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.