Преди години, когато работех новинарска работа в Скопие, в политическия речник на местните много често се употребяваше метафората, че „Македония и Косово са като скачени съдове“. И в този образ имаше много верни черти.

© БГНЕС

Това беше период, в който бившата сръбска провинция Косово беше огнище на напрежение, което много често преливаше и в днешна Северна Македония. Голямата бежанска криза през 1999 г., предизвикана от режима на отдавна покойния Слободан Милошевич постави под голямо изпитание съседна суверенна и независима Република Македония, бореща се за своята нова държавност.

През пролетта и лятото на 2001 г. въоръженият конфликт на територията на Македония бе предизвикан и поддържан откъм Косово, въпреки присъствието и контрола на части на НАТО - КейФОР, там.

Мога да изброя още примери, освен тези, най-характерните, но така или иначе връзката от двете страни на границата беше достатъчно чувствителна, че при всяко кихване оттатък, в Косово, отсам, в тогавашната Република Македония, да се появят симптоми на политическа и обществена хрема.

Сега забелязвам подобно нещо в отношенията между Сърбия и Косово. С тази разлика, че тук става дума за две страни, едната от които - Косово, се откъсна от другата и вече единадесет години иска да утвърди и международно своята отделност, и другата - Сърбия, която не може да преглътне този факт.

Плюс това, Косово и Сърбия, по подобие на Македония и Косово преди години, са също като скачени съдове, с тази разлика, че сега тяхната връзка е много по-наситена и интензивна, много по-плътна, ако мога така да се изразя. Проблемът на взаимните им отношения е широко застъпен в политическия календар и в Прищина, и в Белград почти ежедневно, а понякога, в моменти на криза, и много повече.

Такава криза се случи в началото на изминалата седмица и само за часове придоби облик, който познаваме и от други „стари ленти“. Акция на специалните части на косовската полиция в северната част на държавата, наситена преди всичко със сърби, съвпадна с намерението на президента Александър Вучич да говори в парламента в Белград по повод перспективата за решаване на „косовския въпрос“.

При акцията бяха арестувани 19 човека, някои от които полицаи, с обвинението за участието в незаконна търговия с наркотици и други престъпни действия. В Белград, в Скупщината президентът Вучич даде да се разбере, че каквото и да става оттук нататък в отношенията с бившата провинция, трябва да се сложи край на надеждата, че Косово някога може отново да се върне в Сърбия.

По стара традиция при такива случаи, местните сърби, предимно в най-западната община на севера на Косово- Зубин поток, организираха протести и блокираха пътищата против действията на тежковъоръжените специални части, пристигнали там от Прищина. Часове след това, пак по вече видян сценарий, Вучич нареди армията на Сърбия да бъде готова да защитава сърбите на юг, в Косово, дори се появиха информации, че нейни части са тръгнали „надолу“ и че самолети на сръбските ВВС прелитали въздушното пространство в близост до границата.

Вербалните закани, но и оправдания, виждани и чувани много пъти, отново бяха пуснати в обръщение, както и заклинанията и от двете страни, че не искат ескалация и че са заинтересовани от запазването на мира, спокойствието и гарантирането на стабилността. Пушилка до небето, двустранно напрежение в един момент, в който в Брюксел брояха гласовете на проведените само един ден преди това избори за европейски парламент и когато в настъпилия вакуум на управлението на ЕС бюрократите там имаха други, предимно лични вълнения.

И когато напрежението и неизвестността стигнаха до най-високите степени, нещата изведнъж взеха да се „отпушват“ и спокойствието, доколкото може да се говори за него в такава ситуация, взе да се връща.

Косовските власти изтеглиха своята полиция заедно със задържаните, Вучич, верен на стила си да извлича позитиви и от най-трудните и рискови ситуации, които до голяма степен сам е създал, се обяви за първи миротворец в района, а от Брюксел изпратиха отдавна готовия доклад за европейския напредък на Косово.

Което пък даде основание на президента Хашим Тачи да заяви, че няма да изпълни обещанието си четирите общини в северната част на държавата, населени предимно със сърби, да образуват така наречената Общност на сръбските общини. Не искал и на територията на Косово да се създава Република Сръбска, като онази в Босна и Херцеговина, която никак не крие, че танцува по свирката на Белград. А не искал, защото ситуацията вече била променена след като ЕС след три години на обещания за либерализация на визовия режим за косоварите и този път в доклада за напредъка не казал нито дума по този въпрос. И всичко това в по-малко от 48 часа.

Нали ви казвам - скачени съдове. Така до следващата криза.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 19 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----