Фондация "Истина и памет" поиска преразглеждане на учебниците по история за 10 клас. Причината? Периодът на комунизма. Как трябва да се изучава той? Темата в "Сутрешен блок" коментираха авторите на учебници по история професор Искра Баева и доцент Лъчезар Стоянов. Професор Баева определи реакцията срещу учебника, в който и тя е автор, като политическа. За доцент Стоянов конкретният учебник не отразява, че тоталитарните идеологии са възприети с правни актове като неприемливи, той смята също, че съдържа и манипулации.

Професор Искра Баева: Недоволството за мен е много изненадващо, тъй като тези учебници са минали през рецензии, през комисия на Министерството на образованието, през проверка за приложимост. За мен тази реакция е чисто политическа.
Доцент Лъчезар Стоянов: Тази инициатива на тази фондация не е политическа. Тя е от хора, които са общественици и историци. Чисто формално, понеже програма има изисквания тематични, за термини и акценти, които трябва да има, формално в нея има. Кое предизвиква всъщност най-голяма съпротива? И точно в учебника, в който автор е Искра Баева. В първия момент бях доста изненадан: "Да, то всичко има". Но концептуално не съм съгласен с нещо - че в този период трябва равнопоставено да бъдат разглеждани както негативните черти, така и плюсовете. Има нещо, което за мен също са абсолютно недопустими, както и за хората от тази фондация, както и за много други хора. Това, че тук се опитва да се размие един ключов проблем, какъвто е оценката на тоталитарните идеологии и тоталитарните режими.

Доцент Стоянов напомни, че има резолюция на Европейския парламент, гласувана и от българското Народно събрание, която определя, че трите тоталитарни идеологии - болшевизъм или комунизъм, фашизмът и националсоциализмът като идеологии са неприемливи, както и техните режими. Заради това той смята, че няма как за подобни режими да се дават балансирани оценки.

Доцент Лъчезар Стоянов: Масовите репресии, масовите насилия над личността, антихуманизмът на това да премахнеш свободата на човешката личност и на човешкото поведение. Всички тези неща доста размито са представени от авторския колектив.
Професор Искра Баева: Категорично не е вярно, че реакцията е срещу този учебник. Всичко започна от една публикация на журналиста Христо Христов, който споменава кои неща не са в учебниците както трябва според него, и тя се отнасяха до всички учебници, никой учебник не е споменат.

Професор Баева каза, че когато в МОН са прегледали учебниците, учебникът, в който и тя е автор, е бил посочен като представящ най-добре този период.

Професор Искра Баева: Ако това, което каза доцент Стоянов, е вярно, че трябва да бъдат осъдени всички тоталитарни режими, то къде е осъдителната оценка за действията на България преди 1944 година?

Тя допълни още, че в резолюциите на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент се казва, че оценките на тези събития трябва да се оставят на професионалните историци и на академичната общност, а не на политиците.

Доцент Стоянов посочи примери за нещата, които намира за смущаващи в учебника - за него представянето на Маркс трябва да отразява, че комунистическата идеология предполага тоталитарен режим, защото "световната пролетарска революция" и "диктатурата на пролетариата" се постигат чрез насилие.

Според професор Баева Маркс е определен от Би Би Си като мислител на хилядолетието, а марксизмът не е отречен по света.

Доцент Лъчезар Стоянов: Тодор Живков (в учебника - б.р.) е определен за личността на епохата. Искам да кажа как е представен Георги Марков - отишъл на Запад той, в частна кореспонденция е много разочарован от ограниченията на Запада. И че е убит при много неизяснени обстоятелства.

Стоянов не е съгласен и с това, че Тодор Живков е представен с над 10 снимки. И че в последния раздел за българското общество е "пълно с пропагандни снимки".

Доцент Лъчезар Стоянов: Едни деца тичат. Едни жилища. Едни булеварди. Едно щастие цари. Става въпрос, че тук се прави едно внушение и внушението е много ясно, че в крайна сметка е един много позитивен период.

Той определи тоталитарните режими като "отклонение в човешката история".

Професор Искра Баева: Според мен историците трябва да бъдат свободни в своите виждания, а не политици да им налагат какво трябва да правят. Не за друго, а защото аз съм от поколението, което е живяло при политическа цензура и се е борило срещу тази политическа цензура, и по тази причина е влязло в дисидентското движение.
Доцент Лъчезар Стоянов: В нашето демократично общество ценностите на демокрацията не подлежат на съмнение. Всички тези антидемократични, репресивни режими са оценени като антихуманни, недемократични и следователно неприемливи. Самите режими трябва еднозначно да бъдат оценени. И тук този плурализъм и равнопоставеност са неприемливи.
Професор Искра Баева: Кой осъжда? Аз съм ярка привърженичка на демокрацията. То е изразено в текстовете, които аз съм писала за прехода. Разбира се, че всички сме се борили за демокрация. Оценен е социалистическият период като недемократичен, като репресивен. Но сега да си затваряме ли очите, че има различни периоди, че при първия са силни репресии, има престъпления, осъдени са тези престъпления, но има и друга страна - все пак хората са живели в този период, той е продължил твърде дълго.

Според доцент Стоянов учебниците възпитават ценности - дали бъдещите поколения да бъдат европейци и да ценят постиженията на света, в който ще живеят, или да живеят с носталгия. За професор Баева това означава прилагане на принципа на Оруел от романа "1984" - "Който владее миналото, той владее и бъдещето".

Вижте целия разговор във видеото