"Ако не свети, не е паметник!" - така язвително започнаха да се шегуват мнозина след появата на втория светещ паметник у нас.
Авторът остава същия, но този път инжерно-научният прогрес направи възможно мемориалът да "заблести" в цели три цвята. Бяло, зелено и червено. Тази новина дойде сякаш като логично продължение на "традицията" от светещия цар Самуил в столицата. Скулпторът този път беше по-смел в медийните си изяви. В студиото на БНТ той защити творбата си, с претенция за историческа справедливост.
"Аз осветявам три скъпоценни камъка, които са били характерни за тогавашната мода и изкуство".
Критиците веднага го упрехкнаха, че цветовете на паметника нямат нищо общо с историята. Все пак националното знаме на България с трите цвята бяло, зелено и червено, се определя няколко века след управлението на Цар Иван Срацимир. И този път творбата на Александър Хайтов се превърна в атракция. Сега очакваме и трети, от същия автор, част от "Лунапарка на българската история", както някои вече го наричат. Тепърва предстои да видим в колко цвята Александър Хайтов ще види Цар Борис Първи.
За поред път стана ясно, че няма стандарти и работещи комисии с ясни критерии за това как трябва да изглежда един паметник. Ще си отворят ли очите ресорните държавни институции? Поне този път...
Не трябва да забравяме обаче, че няма паметник в нашата история, който да не е успял да ни раздели. Двуполюсни са като мненията ни по повечето обществени въпроси. Те са паметниците на раздора.
