Чак ми е неудобно да занимавам хората с Македония и нейната криза. На фона на всичко, което се случва в Турция като наш най-близък /географски!/ съсед, си е един вид професионално нахалство да пиша за онези политици оттатък границата, край Вардар, които уж търсят изход от ситуацията в страната, но все нещо не достига, все нещо не могат да договорят.

Нищо, ще взема като личен пасив това „професионално нахалство” и ще кажа няколко думи за читателите на блога и на сайта.

Както бях написал преди седмица, след разговорите на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в Скопие с лидерите на четирите основни парламентарни партии, разговорите между тях придобиха нова динамика. Така се и очакваше. Посредници отново са посланиците на САЩ и на ЕС в македонската столица, дори се стигна до известно разнообразие на местата, където се преговаря. Най-напред те се събираха в прословутата резиденция на представителя на Брюксел в скопския квартал „Пржино”, после домакин бе посланик Бейли в посолството на САЩ, накрая преговарящите слязоха в града и в Дома на депутатите, близо до българското посолство, където проведоха последните си срещи. Не знам дали това разнообразие на резиденции оказва някакво влияние върху хода и посоката на преговорите, но ако не друго, те излъчиха, макар и неформално, нова приемлива дата за предсрочните парламентарни избори. Този път става дума за 11 декември. Сто дни преди това трябва да бъде излъчено ново служебно правителство, което да ги организира и проведе, след което да си замине в историята. То вече си има и име - ”Пржинско”, според договореностите, постигнати в едноименната резиденция на посланика на ЕС Аиво Орав.

И ако все още не се обявява окончателния край на преговорния процес, то е заради липсата на договореност относно правата и пълномощията на бъдещия служебен министър на вътрешните работи. И по-точно какви кадрови размествания ще има право да прави той в хода на подготовката на изборите, на какви нива ще бъдат персоналните промени на командирите от полиция и службите. ВМРО-ДПМНЕ настоява служебният вътрешен министър да има право да смени само 6 човека от ръководния състав, докато опозицията в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/ иска бройката да е поне 20. Аргументът на социалдемократите е, че така ще започне процес на департизацията на вътрешното министерство, което, според вече постигнатите договорености, трябва да бъде изчистено от партийни кадри, някои от които лично предани на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски. Нещо като негова „преторианска гвардия”, която може да му влезе в работа във всеки един момент, нищо, че той формално не е в изпълнителната власт на Македония от 15 януари тази година, когато подаде оставка. Но и от ВМРО-ДПМНЕ размахват плашилото на партизацията на вътрешното министерство, само че в полза на сегашната опозиция. Според някои неофициални източници, вече била постигната договореност вътрешният министър да има право да преназначава или прехвърля някои от досегашните кадри, но не повече от 10 на сто от общия личен състав и на места, на които прехвърлените или преназначени полицаи да запазват заплатата и равнището на поста си.

Лично на мене ми правят впечатление и обвиненията от страна на опозицията, че управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ не иска избори. Подпредседателката на СДСМ Радмила Шекеринска заяви, че социалдемократите искат избори колкото може по-скоро, но управляващите се дърпали. Питам се - каква е тази нова писта за демагогия, след като е известно, че тъкмо под натиска на опозицията две от насрочените дати за извънредния вот - 24 април и 5 юни, бяха анулирани. И сега -11 декември, най-вероятно. Представителят на една от партиите на албанците - Демократичния съюз за интеграция Артан Груби пък заяви, че това, всъщност, е единствено възможната дата македонците да гласуват на извънредните парламентарни избори до края на тази година. Той лично, а и неговата партия, която все още е коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ, смятат, че е въпрос на часове, хайде, на дни, преговорите да приключат и Македония да направи първата сериозна крачка към излизане от кризата.

Така че, Турция си е Турция, за нея ще има да говорим още много дълго време, но не бива да забравяме и нашите братовчеди от югоизток, които така са се оплели, че...

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Кой посегна на Глигоров - все още не се знае

06.10.2019


Край Охрид се спореше за проблемите на професията

28.09.2019


Стружките моми вече не тракат с налъмите...

23.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове





Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 9:00, 14 октомври 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----