Акушери и гинеколози празнуват Деня на родилната помощ

Един от основните проблеми пред акушерогинекологичните болници в страната е заплащането по клиничните пътеки, което не е променяно с години. За раждане Здравната каса отпуска средно по 580 лева, което е крайно недостатъчно. Разликата е за сметка на здравните заведения.

Освен непроменената стойност на клиничните пътеки, друг сериозен проблем пред АГ-болниците, по специално във Варна, е недостигът на акушерки. Ниското заплащане и условията на труд принуждават медицинските работници да търсят работа зад граница. Вижте повече за проблема.

Щатът в акушеро-гинекологичната болница във Варна не е запълнен. Според управителя на здравното заведение доцент Емил Ковачев веднага могат да бъдат назначени 10 акушерки: "В последните години има такъв недостиг. Голяма част от новозавършващите специалисти по здравни грижи мигрират в чужбина."

"Текучеството на кадри и борбата на лечебните заведения за професионалисти си оказва влияние. Персоналът става все по-изнервен, стресиран, натоварен", споделя Светлана Радева, главна акушерка на СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов” – Варна.

Има обаче студенти, които предпочитат да работят и да се развиват в България.

Женя Златева, специалност „Акушерство“, Медицински университет - Варна: "Сятам да остана в България, не смятам да работя в чужбина."

Полина Христова, специалност „Акушерство“, Медицински университет - Варна: "Щом съм избрала да уча в България, ще си остана."

Повишава се и възрастта на родилките. Само преди дни във Варна 48-годишна жена стана майка.

"Но това крие много здравословни рискове. Чисто акушерски и някои други общо медицински рискове, както и повишаване на процента на стерилитет", обясни доц.д-р Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов” – Варна.

Независимо от трудностите през миналата година във варненската АГ-болница са проплакали 2268 бебета, с десет повече от 2015.

Двама млади лекари –специализанти са избрали да започнат работа в Акушеро-гинекологичния комплекс в Русе. Те споделят, че предпочитат началото на трудовия им стаж да е у нас. Избрали са този вариант пред възможността да запишат да специализират в северната ни съседка.

28-годишната д-р Галина Георгиева е завършила медицина в Букурещ и е имала възможност да започне работа в Румъния: "Реших, че искам да се върна да работя в България. Там се държи изпит. Заплатите - да, малко по-високи са, отколкото в България, базата също е по-добра".

Д-р Веселин Илиев-специализант: „Едно от нещата, които много ми харесват всъщност е, че в акушерството има хепи енд. Това е едно от нещата, които ме движи да остана тук и да работя.”

Акушеро-гинекологичният комплекс в Русе дава шанс на младите лекари да навлизат в професията всестранно и затова той добър избор за първа работа, казва д-р Георги Хубчев: "Младите лекари не ги интересува толкова финансовата страна. Тях ги интересува перспективата да напредват, да се развиват.”

В русенския Акушеро-гинекологичен комплекс половината от лекарите са млади хора. Трима от тях вече са успели да получат специалност, а останалите трима в момента трупат знания и опит като специализанти.

Освен липсата на кадри, независимо от желанията на младите специалисти да се развиват у нас, специализираните лечебни заведения имат належаща нужда и от апаратура. Във варненската Акушеро-гинекологична болница например се нуждаят от кувьози, апаратура за безкръвни операции и ултразвук.