Някак си не обърнахме достатъчно внимание на това, което се случи в Косово. Увлечени да следим как ще подходим към очакването на Северна Македония да получи дата за преговори за членство в ЕС, загърбихме резултатите от предсрочните парламенти избори в най-младата балканска държава.

© БГНЕС

А те, изборите в Косово, предизвикаха истински политически трус, който има шанса да даде нов тласък на нормализирането на държавата и да направи по-приемлив нейния външен вид.

Ето защо: първо, за първи път от двадесет години насам партиите, които произлязоха от бунтовническата Армия за освобождение на Косово (АОК) и които през целия този период имаха монопол върху управлението на държавата, загубиха своето парламентарно предимство. Най-много гласове спечели най-новата политическа сила – партията „Самоопределение“ на 44-годишния Албин Курти, следвана буквално по петите от Демократичния съюз на Косово. ДСК бе създаден някога от емблемата на косовската мирна съпротива против сръбските власти Ибрахим Ругова. Тя беше дълги години единствената организирана сила, но загуби влиянието си за сметка на партиите, които популярните партизански командири като Хашим Тачи и Рамуш Харадинай създадоха.

Сега, на тези избори, Демократичната партия на Косово на Тачи зае трето място, а Харадинай – доскорошният премиер, който всъщност предизвика предсрочните избори, четвърто. За Хашим Тачи този резултат вероятно ще има само морално значение, защото той отдавна, вече две години, заема президентския пост на страната, който го задължава да бъде непартиен и да работи в интерес на всички граждани, независимо от тяхната етническа или политическа принадлежност.

Харадинай ще остане депутат, но ще бъде винаги нащрек дали отново няма да бъде привикан в Хага от Специалния международен съд, призван да разследва престъпленията на АОК по време на войната срещу сръбските сили за сигурност в периода 1998–1999 г. Рамуш вече веднъж даде показания пред съда, но призоваването му в Хага бе повод да си даде оставката като премиер, което пък предизвика и предсрочните парламентарни избори.

От друга страна, на сцената излиза ново поколение косовски политици, което не е свързано с епоса на битките, водени от АОК срещу сръбските власти. В същото време тази млада генерация в една млада държава идва начело на властта, необременена от сериозните обвинения за тежка корупция, които се сипят едно след друго за някогашните партизански бойци и командири. Лидерът на „Самоопределение“ Албин Курти има достатъчно популярност сред младите избиратели, които, особено в столицата Прищина, му дадоха подкрепата си и му връчиха победата в ръцете.

Формалният лидер на Демократичния съюз на Косово е старата влъхва Иса Мустафа, но двигателят на възраждането на партията на Ругова е 38-годишната адвокатка Вьоса Османи, която очевидно ще играе важна роля в бъдещото управление на Косово. Като лидер на първата политическа сила, Албин Курти вече се обяви за премиер и дори започна консултации с втората по сила партия. Появиха се даже информации, че на красавицата Вьоса е предложено или да бъде председател на парламента, или да бъде външен министър и вицепремиер.

Както и да бъдат разпределени места във властта между двете победили партии, най-важният въпрос за неотложно решаване е съдбата на преговорите с Белград. Те бяха замразени без близка перспектива да бъдат възобновени заради твърдата позиция на Рамуш Харадинай като премиер да се откаже от стопроцентовите мита, с които да бъдат облагани стоките от Сърбия и от Босна. Впрочем, Рамуш май остана единствен от политиците в Прищина, който държеше на тази наказателна мярка срещу Белград и това вероятно допринесе за лошия му изборен резултат. А че Албин, който преди години бе страстен привърженик на обединението на всички албанци в района, прояви достатъчна тактичност да избере американския посланик в Прищина за пръв свой събеседник. Дори преди още да е формално премиер и дори преди още да започне консултациите за формиране на коалиционен кабинет с ДСК. Така де, да се знае.

Еуфорията от изборната победа на „Самоопределение“ и ДСК още не е затихнала, а прогнози за краткия живот на техния нов кабинет вече изплуваха на повърхността. Основания: първо, партизанските командири, които двадесет години управляваха Косово, няма лесно да се откажат от властта, особено сега, когато ги заплашват обвинения за корупция. Второ, младостта и неопитността на победителите би могло да бъде мотив за това, те да бъдат по-лесно манипулирани. И трето, радикалният характер на „Самоопределение“ ще се сблъска с умерения, пацифистки и по-спокоен тон на ДСК, наследен от техния създател, „балканския Махатма Ганди“ Ибрахим Ругова. Каквото и да се случи обаче, колкото и дълъг да е животът на бъдещия косовски кабинет, промяната е очевидна.

Дано да е за добро.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 21 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----