Един от най-известните френски актьори Ален Делон заяви, че му е дошло до гуша от света и ще се радва да умре, но иска с него да си отиде и кучето му. Делон казва, че ще си отиде „от този свят без съжаление” в интервю равносметка, публикувано в специален брой на сп. Paris Match, посветен на 60-годишнината от началото на кариерата му.

В интервюто, озаглавено „Аз, Делон: интервюто на живота ми”, 82-годишният актьор обяснява, че вече е видял всичко и всичко е опознал, но му се повдига от днешния свят.

„Мразя времето, в което живеем, повдига ми се от него”, казва Делон, който е сред най-красивите мъже, появявали се на филмовия екран.

„Има хора, които мразя. Всичко е фалшиво. Вече няма уважение, дадена дума. Само парите имат значение. По цял ден слушаме за престъпления. Ще напусна този свят без съжаление”, казва актьорът след като е говорил за кариерата си, за трудните взаимоотношения със семейството си, за жените, които е обичал, и за приятелите, които е загубил. Делон признава, че не е бил добър баща на децата си, едно от които така и не е признал.

Делон, който живее сам извън Париж, каза, че иска двегодишната му белгийска овчарка Лубо да умре с него. „Ако си отида преди него, ще помоля ветеринаря да си отидем заедно. Той ще му сложи инжекция, за да умре в ръцете ми”, изповядва Делон.

„Бих предпочел това отколкото да го оставя да умре от скръб на гроба ми”, казва кинозвездата.

„Почти всички са мъртви”, подчертава митичният актьор от „Гепардът” (1963), имайки предвид неотдавнашната смърт на Мирей Дарк, която беше негова спътница през 70-те години.

Запитан за мястото на жена в днешния му живот, актьорът отговаря, че не е открил такава. „Не казвам, че няма кандидатки. Има десет, но никоя за момента не е подходяща за края на живота ми….Бих се оженил за жена, ако е готова да бъде с мен до края”, обяснява Делон.

Актьорът, който е изиграл роли на млади убийци с красиви лица и грубияни, разкрива, че се страхува да не бъде ексхумиран заради ДНК тест за бащинство.

„Казах на дъщеря си: „Моля те, не позволявай това да ми се случи след като умра”, разкрива ветеранът.

Делон не приема, че е баща на син от връзката си с Нико – покойна германска поп звезда и муза на Анди Уорхол.

Но майката на Делон осинови момчета и то му стана полубрат.

Нещастното детство е оставило дълбок отпечатък върху Делон, признава той пред „Пари мач”. „Родителите ми се отърваха от мен, когато бях четиригодишен. Оказах се в приемно семейство, все едно съм сирак”.

„И двамата после, когато бях известен, се втурнаха към мен. Внезапно си спомниха, че имат син”, казва Делон с горчивина.

Той не може да им прости и това, че вместо него подписват военни документи и го изпращат да се бие в кървавата война в Индокитай само на 17 години. „Тогава се отърваха от мен за втори път”, спомня си Делон.

„Дори когато обичам жена, се чувствам сам”, казва Делон и изтъква, че не можеш да върнеш любов, която не ти е била дадена като дете. Това са празнини, които никога не могат да бъдат запълнени.

Актьорът признава, че не винаги е бил джентълмен за пример. „Такъв съм си. Върша глупости. Бил съм в затвора. Бях малък гангстер. Всичко, което имах, беше лицето ми”.

„Цял живот съм бил обичан”, казва Делон, особено от германската актриса Роми Шнайдер и от Мирей Дарк.

Кинозвездата дори смята, че малцина мъже са били обичани като него.

Делон заявява, че никога не е спал с Брижит Бардо. „Бяхме само добри приятели”, казва той. Двамата с Бардо са открити симпатизанти на крайно дясната партия „Национален фронт”.

„Наистина я харесвам и споделяме любовта към животните. Ако не беше голямата й любов към животните, сигурен съм, че щеше да се е самоубила досега, подобно на толкова много други големи секс символи. Много е трудно за жена да вижда, че не предизвиква повече желание в мъжките очи”.

Делон уточнява, че снимките на „последния му филм” на Патрис Льоконт, в който си партнира с Жюлиет Бинош, закъсняват и иска да се върне на снимачната площадка за последен път.

Последният пълнометражен филм с Ален Делон "Astérix aux jeux olympiques" е от 2008.

В театъра актьорът беше за последен път на сцена през 2011 и 2013 в „Une Journée ordinaire" на Ерик Асус.