Отново трябва до обличаме така наречените „гущерски“ облика. Това са специални защитни гащеризони за предвижване в южния океан. Изработени са така, че при недай се Боже паднеш във водата да можеш да издържиш на студа известен период от време. Трудно се обличат,трудно се събличат, но са задължителни.

Ще ходим до една от най-интересните пингвинарии на остров Ливигстън – Хана Пойнт. Пътуването е около 8 мили в права линия. Там ще оставим трима геолози на лагер. За няколко дни те ще обследват тамошните скални образования.

Да плаваш в спокойни води сред множество айсберги е едновременно удоволствие и малко страшничко. Насред водата големите ледове са опасни. Във всеки един момент могат да се преобърнат.

След около час пред нас се появява странно назъбена суша. Това са главичките на стотици пингвини, които са превърнали брега в леговище. Лодката се приближава до мястото, където геолозите ще слязат. Правим индианска нишка и пренасяме багажа им - палатка, генератор, храна, инструменти.

Ние ще пристанем в другия край на залива. Морските слонове са завзели плажа. Два млади мъжкаря се бият и огласят пространството с рева си. Трябва да лавираме между подводните камъни, за да не ударим перката на двигателя. Но и това се случи.

В лодката сме останали три жени, грабваме греблата и влизаме в ролята на полярни гондолиери.

А пред очите ми оживява картина, която съм виждала по филмите – заобиколила съм животинки, които ме приемат за себеподобно – сега е времето, когато пингвините Адела се грижат за потомството си.

Вече има излюпени мънички, но има двойки, които все още подготвят гнездата си. Пингвините са едни от малкото моногамни животни – любовта им е за цял живот, а според биолозите мъжките са най-грижовните бащи. Пускам камерата и се стремя да не изпусна детайлите около себе си . Пухкавите мъници се гушкат в майките си, за да се предпазят от вятъра.

Между отделните групи пингвини са се разположили харемите на морските слонове. Те се препичат на лятното слънце похърквайки. В близост до брега пък няколко петрели – /едра и тромава антарктическа птица/ са направили своите гнезда. Времето неусетно минава. Отливът е повече от 3 метра и трябва на ръце да пренасяме лодката до водата. А тя е тежка, освен това трябва да я пазим от камъните.

Полярниците обаче са изобретателни или както се казва Неволята учи – един от геолозите предлага да постелем от големите водорасли по пътя на лодката, за да може „по -мазно“ да я предвижим до водата. Предизвикателствата тук са много и най-различни, както биха казали по-старите полярници, а решения се намират в движение. За трети поред път на Антарктида сама се убеждавам в тази максима.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Цветелина Атанасова


За влажните зони и...

02.02.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Жега, не жега - политиката си върви...

18.08.2017, Костадин Филипов



Спомен за Панде Ефтимов

14.08.2017, Костадин Филипов



Подялба и на Илинден

12.08.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 22 август 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----