Един фургон на 28 години може да разкаже историята на българската полярна идея. Събрал е първите карти на остров Ливингстън, свързочна апаратура, сувенири, дори детски рисунки. Наричат го „Куцото куче“.
От 2015 година "Куцото куче" е обявен за паметник на антарктическото историческо наследство. За да се влезе вътре трябва да се плъзнеш по изваяната от вятъра и снега ледена пързалка, да преминеш през пердето от ледени висулки и се отзоваваш директно в помещението. А там е като в снежно иглу – всичко е замръзнало, леко плесенясало от постоянната влага. От четири години ледникът е погълнал фургона и сега лежи под близо 3 метра сняг.
Усещането да си в тази ветеранска къща е взрив от емоции. Има я носталгията, но и усещането, че няма нищо по-силно от природата. Един от символите на „Куцото куче“ е геодезистът Камен Бонев. Той разказва за годините когато е живеел във фургона заедно с други български геолози. Спомням си, че при първото ми идване преди 7 години, фургонът беше активно жилищно помещение – част от петте сгради на българската антарктическа база "Св.Климент Охридски". Сега сградите са останали само 3. Всичко друго е под снега. Не случайно основна задача пред ръководството на базата ни сега е как да се спасят къщите от снега. Изпълзявам от фургона, а вятърът е „избръснал“ снежния склон. Поглеждам залива – морето е бурно, дори пингвините са се сгушили. Аз обаче мога да се прибера при останалите членове на 24-тата полярна експедиция. В къщата е топло и уютно.