Археолозите успяха да разкрият първите улици на Велики Преслав или съществуващата преди него военна крепост. Заедно с това вече е ясно как е планирана и построена първата българска столица, стигнаха и до водоснабвидетлана система на града. Проследявайки водопроводите, учените стигат до неочакван извод - водата за първенците на града изглежда е била токсична. Репортаж на Мария Чернева и Анна Андреева

Така е с археолозите. Никога не спират до основите. Трябва да стигнат и до замисъла на строителя. Затова сега проучват пространството между дворцовите сгради. Оказва се, че строителите са оставили доста улики, които разкриват прецизна планировка.

Снежана Горянова - ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН: Столичният град е добре и внимателно планиран предварително преди строителството още в ранните му етапи, добре водоснабден, водоснабдителната система е изградена планомерно, целенасочено още преди залагането на основите на сградите.

За сега археолозите са попаднали на 6 канала, които са снабдявали с вода града от близки височинни водоизточници.

Те са доста големи, значи е бил голям дебитът.

Снежана Горянова: Да, доста голяма е и възможността за доставка на водата, защото се използва по гравитачен път, т.е. трябва да се осигурява възможност при по-голям дебит да може да поемат тръбите този дебит.

Розов хоросан и подово отопление. Значи сме в банята.

Баните в Преслав определено следват византийския или римския модел. Но изглежда са били за индивидуално ползване.

Снежана Горянова: Но има известен регрес от римската традиция, където банята е била една обществена сграда за общуване, за обмен на мнения, за политика, за култура.

Освен вода за домакинствата, в книжовното средище очевидно водата е носела и естетика.

Снежана Горянова: Имаме сведения за Преслав, че кавхан Исбул, един от важните боляри в държавата, е построил водоскок, т.е. това е било достойно за отбелязване в историята, събитие, което е важно, нещо което може да направите като дар на владетеля

Водно огледало може би с водоскок - навремето си е било голям лукс.

Към лукса спадат и оловните тръби във владетелските Определено не са знаели колко е отровно това за тях.

Как им се е отразила обогатената с олово вода, няма сведения, можем само да гадаем. Археологическите проучвания засега могат да сложат край на други догадки. Какво е имало тук преди Преслав. За щастие, строителите на града не са разчиствали много. Не са си прочистили дори бъркалата за хоросан и първите улици на аула още са там.

Снежана Горянова: На укреплението на Преслав, което е съществувало още от времето на хан Омуртаг. Тъй като най-вероятно именно за Преслав се отнася това сведение за построяването на Аул на Тич. А не за известния сега Омуртагов аул при хан Крум.

От предстоличния период учените откриват и постаменти за голям дървен подиум, предназначението му още не е разгадано. Между дворцовите постройки откриват и дървени навеси за конете. Но разкритите до тук улици около двореца не носят следи от колела. Ще търсят отговорите при следващи проучвания.

Вижте повече за кампанията Пътуване в миналото