Австрийците отиват до урните на 15 октомври на предсрочни парламентарни избори. Причина за тях беше разпадът на управляващата коалиция между консерватори и социалдемократи през май тази година. ”Детето чудо на външната политика” Себастиан Курц пое лидерството на консервативната партия тогава, което им вдъхна надежда и им даде преднина в прогнозите. Но реториката на Курц и различията между вижданията на бившите коалиционни партньори създадоха бездна между тях в последните месеци, която не е ясно дали ще може да бъде запълнена. А сценарият популистката Партия на свободата отново да е във властта изглежда абсолютно реален.

© БТА / Архив

Австрийската народна партия и Социалдемократическата партия на Австрия управляват страната в коалиция от 2007 година насам. Идеологически противоречия между двете винаги е имало, но тяхното общо управление на Австрия доскоро изглежда без алтернатива. Причината? Единствената партия, която в няколко австрийски парламента е имала достатъчна тежест, за да може да осигури мнозинство, избирайки само консерваторите или социалдемократите за коалиционен партньор, е популистката крайнодясна Партия на свободата. Тя участва във властта три пъти – през 1983 – 1987 г. в коалиция със социалдемократите, както и през 2000 – 2003 г. и 2003 – 2007 г. заедно с консерваторите. По време на последната коалиция партията се разцепва на две – Партията на свободата избира за лидер досегашния ръководител Хайнц-Кристиян Страхе, а Йорг Хайдер създава Съюз за бъдещето на Австрия.

Причината, поради която доскоро се считаше обаче, че Партията на свободата няма как да участва в коалиционно правителство се корени именно в годините, в които Хайдер е начело. Неговата крайна реторика, прояви на антисемитизъм и расизъм предизвикат остра международна реакция, когато те сформират коалиция заедно с консерваторите през 2001 г. Австрия до голяма степен попада в международна изолация, включваща санкции от другите страни-членки на Европейския съюз и сериозно вътрешно напрежение. Улиците на Виена и големите градове стават сцена на множество демонстрации и протести, въпреки че Хайдер се оттегля.

Впоследствие партията не успява да имплементира политиките, които е обещала, нейни представители се замесват в скандали, а вътрешните конфликтите се превръщат в ежедневие. Това си проличава и на следващите избори - те губят близо 20% от подкрепата си, а новосформираната фракция на Хайдер заема тяхното място в управлението, абсолютно доминирано от Австрийската народна партия. След смъртта на Хайдер, Съюзът за бъдещето на Австрия губи своите позиции, а Партията на свободата бива приемана за недалновиден и неподходящ партньор.

Така се стига и до близо десетгодишното управление на социалдемократи и консерватори. Първият сериозен трус в него бяха президентските избори през 2016 г. Нито един от двамата кандидатите на управляващите не стигна до балотаж. Това доведе и до оставката на тогавашния канцлер Вернер Фейман. Кристиан Керн зае неговото място, но напрежението между коалиционните партньори продължи да расте.

Основните разминавания? Социалната система и политиката спрямо бежанците. Австрийската народна партия пък продължи да губи доверие и вътрешния, а и обществен натиск вицеканцлера и лидер на консерваторите Райнхолд Митерленер да се оттегли не спираше да нараства. Неговото място логично трябваше да бъде заето от Себастиан Курц - 31-годишния министър на външните работи. Митерленер подаде оставка на 10 май, а останалото е история.

Напоследък различията между тях се задълбочиха. Курц обеща да ограничи достъпа на граждани на Европейския съюз до социалната система на Австрия и така се доближи до реториката на Партията на свободата. Конкуренцията между двете партии за вота в десния спектър е очевидна, макар че победата на Курц е почти сигурна. В същото време канцлерът Керн заяви ясно, че ако не спечели изборите, Социалдемократическата партия няма да участва в сформирането на следващото правителство. Техен конкурент са и Зелените, които въпреки сериозните си вътрешни противоречия и загубата на подкрепа имат позиции в големите градове и сред младите избиратели, които са традиционен електорат за левите. Австрия има освен това и първия си зелен президент – Александър Ван дер Белен. Либералната партия НЕОС пък се явява заедно с Ирмгард Грис – бивша конституционна съдийка, която завърши трета на президентските избори през 2016 година с впечатляващите 18,9%.

Според последното социологическо проучване на Research Affairs от 6 септември в следващия Национален съвет (горната камара на австрийския парламент) място ще намерят 6 политически сили – Австрийската народна партия (33%), Социалдемократическата партия на Австрия (24%), Партията на свободата на Австрия (24%), Зелените (6%), НЕОС (5%) и новосформираната от напусналия Зелените Питър Пилц (5%) партия, която носи неговото име.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Александър Детев


Тайните на Холивуд – Козби, Уайнстийн и Спейси

05.11.2017


Меркел започна трудните преговори по сформирането на “Ямайка”

22.10.2017


Кой ще е следващият канцлер на Австрия?

13.10.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017, Костадин Филипов



Хайде да стягаме комисията

10.11.2017, Костадин Филипов



Справедливост или наказание?

03.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 9:00, 22 ноември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----