Българският баритон Владимир Стоянов беше удостоен с наградата "Фалстаф" за изключителни постижения в интерпретацията на оперите на Джузепе Верди. Ученикът на Никола Гюзелев получи приза на церемония в Бусето - градът, в който е израснал великият композитор.

За меломаните Владимир Стоянов не е просто голяма опeрна звeзда. Неговото име е синоним на висока музикална естетика, с която той никога не прави компромис. Който го е чувал да пее, знае, че гласът му винаги намира най-прекия път към сърцето, гали слуха и пълни душата с наслада. Затова честта, която италианците му оказват, не е изненада, а заслужено признание.

Владимир Стоянов: Тази премия е учредена от Асоциацията "Фалстаф" .Това са един кръг от почитатели на операта, вердиевата опера преди всичко, които пропагандират музиката на Верди по света. За всеки един от нас е огромна чест и радост да бъде признат именно от тези хора, които в много аспекти знаят и познават традицията и музиката дори понякога по-добре от самите нас.

Днес Владимир Стоянов e признат за отличен вердиев изпълнител. Самият той казва, че в оперите на Верди намира своята зона на комфорт. Когато е на старта на кариерата си, не всички вярват докрай в таланта му.

Владимир Стоянов: Когато започнах да се занимавам с оперно пеене и учех в консерваторията, някои от моите професори ми казаха, че аз Верди дори не трябва да го докосвам, че гласът ми бил беден. Имаше много такива изказвания, но това е нормално, защото в началото никой не знаеше, не си даваше сметка и не си дава сметка кой докъде може да стигне. Затова, когато видим някой млад човек, който тръгва амбициозен, не трябва да му даваме оценки в началото.

Владимир Стоянов не смята, че 6-килограмовият бюст на Верди ще сложи на плещите му символичната тежест на признанието. Мисли, че след наградата ще му стане по-леко и чака съвсем скоро да сбъдне отдавнашна мечта - да изпее още една вердиева роля. Тази на Симоне Боканегра.