Когато човек по-дълго време се занимава с политическите нрави на Балканите, неминуемо стига до извода, че тук, на нашия полуостров няма нищо по-нетрайно от договорките между държавници или политици. Може да звучи крайно, но как да го кажа по друг начин когато гледам какъв дефицит на предвидимост и устойчивост има наоколо. Няма спор - ще трябва да минат дълги години, да не кажа десетилетия за да сме сигурни, че стандартите на нормалното политическо междудържавно поведение вече са овладени и въведени в практиката - нашата и на съседите ни. Ако това ви звучи прекалено оптимистично, ето ви един последен и най-пресен пример.

© AP / БТА

Само преди десетина дни сръбският премиер Александър Вучич отиде изненадващо в Загреб и се видя там с хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович. Изненадата от тази визита се крие в няколко факта - първо, и двете съседни бивши юго-републики са по някакъв начин без правителства. Новият сръбски кабинет след проведените на 24 април извънредни парламентарни избори още не е съставен, а досегашният работи като „технически”, или служебен, както ние го наричаме.

В Загреб ситуацията не е по-различна - след няколко принудителни оставки на членове на кабинета и там сега си имат остра правителствена криза. А основен постулат на международната политика и на дипломацията е, че когато си в „разкрачен стоеж” и у дома ти ври и кипи, да не предприемаш резки движения навън, пък били те насочени към непосредствените ти съседи. Второ, направи впечатление протоколното несъответствие между президент - от страна на Хърватия, и премиер от страна на Сърбия. Обикновено нещата се решават на реципрочно равнище. Тук като някакво обяснение може да се даде фактът, че президентът на Сърбия Томислав Николич не е отишъл на среща с колежката си защото е недолюбван в Хърватия заради неговото политическо минало като втори човек в Сръбската радикална партия на Воислав Шешел. Но пък и Вучич бе активист на същата партия, а сега заедно с Николич са в челото на управляващата в Белград Сръбска прогресивна партия.

Казано направо, сред хърватите все още трае спомена от ролята на Шешел във войните от началото на 90-те години на миналия век при разпада на Югославия. Вучич в ТВ интервю в навечерието на визитата си в Загреб даде да се разбере, че съжалява за думите си, казани против хърватите в онзи период, но доколкото хърватите приеха това като извинение, не е никак сигурно. Сърбите от своя страна също имат подозрения към хърватската президентка заради залагането ѝ на картата на национализма, с която по време на изборите си помогна за да спечели високия държавен пост. Китарович също се опита да разсее националистическия ореол около себе си в интервю за сръбската телевизия и заяви, че е готова да работи за решения на натрупаните проблеми между двете бивши юго-републики.

И се случи. Президентката на Хърватия и премиерът на Сърбия подписаха декларация, която вдъхна надежда, че в крайна сметка помирение между хървати и сърби може да се случи. Двете страни ще работят за двустранната защита на малцинствата - хърватското в Сърбия и сръбското в Хърватия. На основата на международното право ще се пристъпи спешно към регулиране на граничната линия помежду им. Също така Белград и Загреб искат да ускорят процеса на подялбата на наследството на бивша Югославия съгласно договора, подписан от шестте някогашни републики, сега независими държави, във Виена през 2001 година. И още - двете страни приемат като най-висок хуманитарен приоритет издирването на изчезналите лица по време на войните от разпада на СФРЮ през 90-те години на миналия век.

Както се вижда, от хубаво по-хубаво. Но какво чувам сега? Външният министър на Сърбия Ивица Дачич е крайно недоволен от факта, че в рамките на холандското председателство на ЕС, приключило на 30 юни, Сърбия не успя да отвори главите 23 и 24 от преговорния процес за членство в ЕС, както се надяваше. Обещанието на Брюксел е, че това може да стане наесен. И причината е - къде, разбира се, в Хърватия, която в последния момент оттеглила съгласието си, аргументирай се със „съществени причини”. Дачич, който е известен с това, че не си поплюва и че често нарушава дипломатическия тон, дори постави под съмнение, че Сърбия върви в правилната посока към ЕС, щом като една Хърватия с нейното усташко минало и етническо чистене срещу сърбите през последните войни в бившата СФРЮ е „мерило за членство в ЕС”.Все пак Дачич хвърли основната вина за проваленото начало на преговорите върху Брюксел и по-малко върху Хърватия, но казаното по отношение на Загреб си остана.

Няма никакво съмнение, че Хърватия има своите сметки за уреждане със Сърбия в рамките на преговорния процес на Белград за членство в ЕС. Струва ми се, че тя няма да пропусне този шанс. Та, за какво говорим- за предвидимост ли, за устойчивост ли в политическото поведение?

Може, ама на друго място. Не и тук наоколо.

Костадин Филипов

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 12:00, 22 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----