Когато човек по-дълго време се занимава с политическите нрави на Балканите, неминуемо стига до извода, че тук, на нашия полуостров няма нищо по-нетрайно от договорките между държавници или политици. Може да звучи крайно, но как да го кажа по друг начин когато гледам какъв дефицит на предвидимост и устойчивост има наоколо. Няма спор - ще трябва да минат дълги години, да не кажа десетилетия за да сме сигурни, че стандартите на нормалното политическо междудържавно поведение вече са овладени и въведени в практиката - нашата и на съседите ни. Ако това ви звучи прекалено оптимистично, ето ви един последен и най-пресен пример.

© AP / БТА

Само преди десетина дни сръбският премиер Александър Вучич отиде изненадващо в Загреб и се видя там с хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович. Изненадата от тази визита се крие в няколко факта - първо, и двете съседни бивши юго-републики са по някакъв начин без правителства. Новият сръбски кабинет след проведените на 24 април извънредни парламентарни избори още не е съставен, а досегашният работи като „технически”, или служебен, както ние го наричаме.

В Загреб ситуацията не е по-различна - след няколко принудителни оставки на членове на кабинета и там сега си имат остра правителствена криза. А основен постулат на международната политика и на дипломацията е, че когато си в „разкрачен стоеж” и у дома ти ври и кипи, да не предприемаш резки движения навън, пък били те насочени към непосредствените ти съседи. Второ, направи впечатление протоколното несъответствие между президент - от страна на Хърватия, и премиер от страна на Сърбия. Обикновено нещата се решават на реципрочно равнище. Тук като някакво обяснение може да се даде фактът, че президентът на Сърбия Томислав Николич не е отишъл на среща с колежката си защото е недолюбван в Хърватия заради неговото политическо минало като втори човек в Сръбската радикална партия на Воислав Шешел. Но пък и Вучич бе активист на същата партия, а сега заедно с Николич са в челото на управляващата в Белград Сръбска прогресивна партия.

Казано направо, сред хърватите все още трае спомена от ролята на Шешел във войните от началото на 90-те години на миналия век при разпада на Югославия. Вучич в ТВ интервю в навечерието на визитата си в Загреб даде да се разбере, че съжалява за думите си, казани против хърватите в онзи период, но доколкото хърватите приеха това като извинение, не е никак сигурно. Сърбите от своя страна също имат подозрения към хърватската президентка заради залагането ѝ на картата на национализма, с която по време на изборите си помогна за да спечели високия държавен пост. Китарович също се опита да разсее националистическия ореол около себе си в интервю за сръбската телевизия и заяви, че е готова да работи за решения на натрупаните проблеми между двете бивши юго-републики.

И се случи. Президентката на Хърватия и премиерът на Сърбия подписаха декларация, която вдъхна надежда, че в крайна сметка помирение между хървати и сърби може да се случи. Двете страни ще работят за двустранната защита на малцинствата - хърватското в Сърбия и сръбското в Хърватия. На основата на международното право ще се пристъпи спешно към регулиране на граничната линия помежду им. Също така Белград и Загреб искат да ускорят процеса на подялбата на наследството на бивша Югославия съгласно договора, подписан от шестте някогашни републики, сега независими държави, във Виена през 2001 година. И още - двете страни приемат като най-висок хуманитарен приоритет издирването на изчезналите лица по време на войните от разпада на СФРЮ през 90-те години на миналия век.

Както се вижда, от хубаво по-хубаво. Но какво чувам сега? Външният министър на Сърбия Ивица Дачич е крайно недоволен от факта, че в рамките на холандското председателство на ЕС, приключило на 30 юни, Сърбия не успя да отвори главите 23 и 24 от преговорния процес за членство в ЕС, както се надяваше. Обещанието на Брюксел е, че това може да стане наесен. И причината е - къде, разбира се, в Хърватия, която в последния момент оттеглила съгласието си, аргументирай се със „съществени причини”. Дачич, който е известен с това, че не си поплюва и че често нарушава дипломатическия тон, дори постави под съмнение, че Сърбия върви в правилната посока към ЕС, щом като една Хърватия с нейното усташко минало и етническо чистене срещу сърбите през последните войни в бившата СФРЮ е „мерило за членство в ЕС”.Все пак Дачич хвърли основната вина за проваленото начало на преговорите върху Брюксел и по-малко върху Хърватия, но казаното по отношение на Загреб си остана.

Няма никакво съмнение, че Хърватия има своите сметки за уреждане със Сърбия в рамките на преговорния процес на Белград за членство в ЕС. Струва ми се, че тя няма да пропусне този шанс. Та, за какво говорим- за предвидимост ли, за устойчивост ли в политическото поведение?

Може, ама на друго място. Не и тук наоколо.

Костадин Филипов


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Костадин Филипов


Все пак и това е нещо...

18.05.2018


Белград и Загреб отново във вербална война

04.05.2018


Дипломати преподават урок по... хигиена

27.04.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Все пак и това е нещо...

18.05.2018, Костадин Филипов


Кръгова икономика? Как работи

10.05.2018, Ива Стойкова



Ековинетка за по-чист въздух

02.05.2018, Ива Стойкова



По света и у нас, емисия – 18:00, 22 май 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----